Затварям телефона.
За пореден път изливам мъката си в микрофона.
Скандал след скандал,
въпреки,че вече си казахме последното чао.

Всичко ми се вижда като в сън;
не мога да повярвам,че от утре няма да излизаме заедно навън.
Няма да се смеем на шегите си на глас,
нито пък да гледаме някой филм в нас.

Помня колко хубаво беше теб да прегръщам. .
Лентата отново и отново назад връщам.
Всичко вървеше като по вода
в началото,след като каза решаващото ,,Да,,.

Но един ден какво ни стана ?
Някаква стена помежду ни застана.
Опитахме с всичка сила да я бутнем,
но времето назад така и не можахме да врътнем.

И ето,че седя и се чудя какво ми остана.
Едиствено вие ми казахте да престана.
Благодаря ви хора,че сте до мен !
И че правите малко по-светъл утрешния ми ден !