Такаааам... знам, че въпроса ми ще ви се стори тъп, ама очаквам съвети, а не упреци.
Вчера казах на момчето, с което се 'зарибяваме' да спре да ми звъни. Определено не му стана хубаво.. все пак от няколко месеца се опитваме да се оправим, ноо просто той е някакъв крив и сърдит за кво ли не, да не говорим каква ревност пада/а аз по ирония на съдбата приемам момчетата, като момичета и се държа приятелски и непринудено към повечето/. И колко пъти ми е казвал, че ме обича.. толкова, че чак почнах да му вярвам. А и си имам причини да му вярвам, пък и сякаш чувствах любовта му.... За това време, през което беше част от живота ми сме се карали доста пъти/главно за глупости/. Веднъж му се бях ядосала доста лошо, та му казах да ми се маха от главата. Цял месец издържах без него. Междувременно той ми кликаше от скрити номера, но съм сигурна, че беше той. Тъкмо бях почнала да го забравям, но така бях свикнала с него, че ми беше мн тъпо. И пак започнах да го търся... той веднага отвърна.... Виждаме се само събота и неделя, но това не е голям проблем, защото през седмицата редовно имаше смси и обаждания.
Та да се върнем към началото - Вчера му казах да спре да ми звъни... сега ми е малко по спокойно, но и много гадно.. имам чувства - не отричам и няма и да отричам, дори и ако ми каже, че ме мрази! И днес мисля да му звънна да го питам поне как е, кво прави. Да, от една страна сякаш искам да му кажа: "Ехо, още искам да съм с тебе - не ме забравяй или заменяй!". Но от друга искам да го чуя с изцяло топли чувства, защото колкото и да сме се карали, аз го обичам и колкото и да ме е наранявал искам да знам дали е добре....
Та искам да ви питам: ще направя ли добре, ако наистина му звънна? Какво да му кажа? Мислех за какво правиш, как си и тем подобни, но.... все ме е страх да не зацепя...

Бтв: само не ми казвайте, да го чакам той да се обади! Все пак аз му казах да не ми звъни...