Сигурно 50% от съфорумците знаят моята история.. но аз н е мисля да навлизам в подробности. С него имахме връзка година и месец-два(не знам точно колко). Като в последните месеци от връзката ни... той охладня, почна да се държи грубо, гадно.. понякога дори отвратително. Имаше моменти, в които съжаляваше и го доказваше, но сякаш в него има вече ново Аз. Все още ми е трудно да приема, че нещата се развиха по този начин... че изобщо стоя и губя време в писане за него... въпреки ясния отговор, че трябва да гледам напред. Ами винаги когато тръгна да гледам н апред, той ме потърсва... А на мен ми трябва страшно малко, за да се върна назад. Може би.. ако мине повечко време без да ме търси, бих имала волята и ясното съзнаение да си кажа Не, край, дотук.
Сега той пожела да не се търсим известно време( не че го казва за пръв път), за да види дали му пука.. дали не. Просто знам, че така трябва, че даже не трябва да се занимаваме повече един с друг, просто ми се иска да знам, че няма да ме забрави толкова лесно... макар че се съмнявам. Пък и не знам колко време вече трябва да мине, за да спра да си вкарвам филми... и да осъзная за себе си, че не си струва мисленето?