Всички по-горе мнения и случки са сходни с моите. И аз много се доверявам и после страдам и вече останах с убеждението, че няма да си намеря приятели. Тъкмо ми се струва, че съм си намерила някоя приятелка и пак се намира как да ме предаде или да ме разочарова. Аз не виждам никаква полза от това да се направиш, че си приятел с някого и после да го предадеш - на мнение съм, че всичко сторено се връща и то двойно. Дори не смея да си и търся приятели, защото мисля, че всички са еднакви. Има много пропаднали и подобни, а аз не искам да се занимавам с такива неща. Просто искам свестни хора около мен. Надявам се скоро всичко ще се подреди от самосебе си. Като гледам, тук всички пишат, че са страдали от това, а покрай мен почти всеки ми се струва предател. Не знам дали тук сме се събрали само изпатилите или.. вече всеки гледа единствено своето добро и не го интересуват другите. Макар, че съм много разочарована, надявам се, ще се намерят свестни хора, с които ще се разбирам и ще си имаме доверие. Може би възрастта ни е проблема и като порастнем още няколко години ще сме по-добре.