Втора световна война

Политическата обстановка до началото на войната.
Целите на българското правителство след националната катастрофа са насочени в посока опростяване на репарационните задължения от 2 250 000 000 франка, от които вече са изплатени 66 000 000, а с това и премахване на въведения финансов контрол и ограничения, премахване на клаузите забраняващи страната да се въоръжава. Това става в началото на тридесетте години благодарение на външната политика водена от политиците, с ориентация към страните от западна Европа и с ясно очертан антисъветизъм.
Успехът предизвиква определени надежди за скорошно ревизиране на военните, военноморската и военновъздушната клаузи на договора, както и на териториалното статукво. Без да се обвързва с никого, страната много внимателно следи опититте на другите ревизионистично настроени сили, главно на Германия, тъй като именно тя извършва основните пробиви в следвоенното устройствно,а малките страни се опитват самостоятелно да използват от германската дипломация промени. Успехите на германската дипломация създават и нова обстановка на Балканите. Променя се поведението на Англия и Франция, които са основните стълбове на следвоенната система. Те много добре разбират, че след допуснатото въоражаване на германската армия ще последва нов натиск на Берлин в европейският югоизток. По тази причина Англия решава, че е настъпило времето “бившите страни противнички” да се освобадят от клаузите на разоръжаването.
Страните от Балканската антанта имат интерес да привлекат България на своя страна и с това да се създаде единен Балкански съюз на всички страни от Балканския полуостров. Те са съгласни България да бъде освободена от военните ограничения и през юни 1938г започват преговори между България и Балканската антанта. На 29.06.1938г в Солун се подписва спогодба, според която се премахват клаузите забраняващи на България да се въоръжава. С това българското правителство насочва своите усилия към ревизиране на териториалното статукво. Това става след споразумениятя в Мюнхен през есента на 1938г, когато под германски натиск Англия, Франция и Италия се съгласяват от Чехословакия да се откъснат западните чешки земи населени с германско малцинство. Това е първият ревизионистичен акт променящ териториалното статукво. В този процес пряко участие взема цар Борис ІІІ, който изиграва ролята на куриер между английският министър – председател Чембърлейн и Хитлер.
След споразумението в Мюнхен българското правителство започва да се подготвя и за реализация на своите искания. Целта в възвръщане на държавните територии, принадлежали на страната до букурещкия мирен договор от 1913г. Но правителството разбира, че целта не може да бъде постигната наведнъж, а чрез постепенно реализиране на отделните искания. Най – реално и пстижимо е исканетоза коригиране на границите в Южна Добруджа, тъй като ревизионистичната вълна достига първо границите на Румъния, а в дипломатическите кръгове се очаква още една голяма ревизионистична сила – СССР – да влезе в действие. През пролетта на 1939г министър – председателят Г. Кьосеиванов издава секретна директива №19, в която излага българските искания: Южна Добруджа, Беломорска Тракия до границата от 1913г и евентуално придадените след 1918г Западни покрайнини на Югославия. В предвижданията си българското правителство правилно смята, че Балканската антанта е не ефективна и ще се разпадне още при първия външен натиск, за това отказва да влезе в каквато и да е комбинация с нея. Директива №19 категорично потвърждава намерението на България да продължи политиката си на необвързаност и самостоятелност. Същевременно Кьосеиванов отчита, че България е обвързана с Германия чрез голяма част от икономическите си отношения и от необходимостта от въоражаване на армията, което прави невъзможно държавата да се определи на страната на демократичните сили срещу тоталитарния блок.
На 1 септември 1939г Германия напада Полша и по познатия от Първата световна война сценарий само за няколко дни конфликтът прераства в световен. България отново обявява своя неутралитет. Предварително Германия сключва пакт със СССР за ненападение, с което се развързват ръцете на Хитлер.През пролетта на 1940г германските войски разгромяват противниците си на западния фронт, от което става ясно че следващите промени ще бъдат в Югоизточна Европа. СССР поставя ултиматум на Румъния да освободи Буковина и Бесарабия взети след Първата световна война. Българската дипломация използва момента и с помощта на съветската и немската дипломация си възстановява правата над Южна Добруджа.
Подписаната на 07.09.1940г спогодба в Крайова между България и Румъния е в основата на нови динамични процеси на Балканите. Постъпват множество предложения за влизане на България във войната както от страна на Германия така и от страна на СССР. Освен това България получава заплахи от САЩ и Англия, че ако влезе във войната на страната на Германия ще се превърне в бойна арена. Българската дипломация умело отхвърля всички предложения и държи на своя неутралитет, тъй като държавата няма войска и реално не може да вземе дейно участие във войната. Управляващите са склонни да излязат от неутралитета само ако бъдат притиснати по военен път.
В началото на 1941г обстановката на полуострова се променя. Хитлер започва да осъществява намеренията си за война със СССР, а това го принуждава да окрепи положението си в югоизточната част на континента. Германската дипломация действа във всички столици по остта Белград – София – Анкара с цел да обвърже трите страни в комбинация. Подтиквана от Берлин Турция се съгласява да започне преговори с България за сключването на споразумение за ненападение. Цар Борис ІІІ и проф. Б. Филов нямат нищо против осигуряването на южния си фланг и неутрализирането на Турция. На 17.02. двете държави подписват Декларация за ненападение. Хитлер се опитва да включи в своята комбинация и Югославия, тъй като в София категорично твърдят, че за да влезе в Тристранния пакт България желае да види в него и Югославия. Едва след като правителството в Белград потвърждава готовността си да се включи в пакта и изхождайки от факта че на Дунав е съсредоточена огромна германска армия, Б.Филов се съгласява България да бъде член на ръководената от Германия коалиция. На 01.03.1941г във Виена министър – председатлят Б.Филов подписва присъединяването към Тристранния пакт, а същия ден войските на вермахта започват да навлизат в страната и да се концентрират на южната и западната граница. Целта им е да разгромят Гърция, да атакуват Югославия, която в последния момент отказва да влезе в пакта.
Веднага след този акт английските и американските дипломати напускат страната и скъсват дипломатическите отношения. Дефакто България влиза във войната макар български войски да не присъстват на нито един фронт.
След разгрома на Гърция и Югославия на 19.04.1941г българското правителство изпраща войскови подразделения в териториите, населени с българи. Армията е посрещната като освободителка, което правителството използва в своя полза, за да разгърне обширна пропагандна кампания.
След като укрепва позициите си на Балканите, Хитлер започва да подготвя нова военна кампания – този път срещу СССР. На 22.06.1941г войските на вермахта преминават държавната граница на СССР и двата доскорощни съюзника влизат във война.