Вече трети ден се караме, сдобряваме, караме, сдобряваме .. а не можехме ли да избегнем това, не можеше ли да не хабим толкова сълзи, не можеше ли да се разберем то цивилизования начин ..
защо трябва да сме такива инати ..
А можех да съм в мола цял ден и да разтоварвам пазарувайки нови парцалки, но неее аз се жертвам за нас и какво получавам в замяна, цял ден БЕЗ теб, понеже ти имаш ' нужда' да си с тоя дето го виждаш всеки ден и явно ти е по приятно с него, отколкото с мен .. и после било нелепо да ревнувам от момче - ай не на мена тия..
И майка ми и тя, не вижда ли че ми е някво кофти(или по скоро не и пука) а ми крещи само и си го изкарва на мене..
Добре че бяха двамата прекрасни приятели, които разведриха деня ми, дори само за 2 часа, защото иначе щях да полудея .. обичам ги адски много.