Най-после се преборих със себе си и легнах в 11 снощи. Писна ми да лягам всяка вечер към 2-3 и сутринта да се чувствам като парцал. А тая сутрин? Събудих се сам самичка в 7:30. И бях свежарка. Не мога да повярвам. Вече никакви такива седянки до късно в skype.

Денят започна прекрасно. Той ми се обади и си поговорихме. Много мил е станал, ама да не казвам голяма дума. Много ме радва. И успява по някакъв негов си начин да ме прави щастлива. Още няма пълно щастие, но вярвам, че той ще успее. В момента всичко зависи само и единствено от него.

Нямам за учене днес. Какъв кеф само. Обожавам Четвъртъците. Само имам да нарисувам една глупава рисунка. Чудя се как може да ни дават да правим такива олигофрении?