Вече свикнах и не се учудвам, ама грам даже на нищичко. То се видя,че ще трябва да се оправям сама оттук нататък. Колкото и да се напъвах да изглежда,сякаш живея в една приказка,просто не се получава... Спирам с нервите,така или иначе съм си карък от пеленаче.
"A few years ago, I had a dream. It began in the summer and was over by the following spring..."