Наядох се като прасе. Сега просто седя и си мисля за нещата.Какво правим,до къде ще я докараме .. не вярвам,че сме се изчерпали .. има още много живот в нас и в всичко това,което се случи тея 2 години.Смятам да му звънна по-късно да го видя какво прави.Единственото,което искам е да съм спокойна,а често не ми се получава.Винаги нещо ме човърка отвътре.