Отвратително. Наистина. Не исках така да става, ама .. той се хваща за всяка моя дума и само гледа да се драчи. Днеска цяяяял ден това прави. Писна ми от най-малкото да се ядосва и да вика. Наистина писна ми. Съсипва ми психиката, нервите и всичко до краен предел просто. Не знам колко още ще продължавам да се самоизмъчвам. Не знам. Имам чувството, че съм мазохистка някаква вече. То никой човек на моето място не би изтърпял това. Ама не мога бее. Не мога просто да го оставя. Сигурна съм, че ще ми е по-хубаво без него. Убедена съм на 100 процента. Само това трябва да направя, ама не мога. Искам, но не мога. Нещо ме спира .. Сигурно ще съжалявам, че съм го направила, ама .. ОФ ! Наистина не мога повече по тоя начин да продължавам просто. Нервите ми и търпението ми са изчерпани. За самоуважение няма да говоря, шото то е сринато отдавна. Просто вече всичко направих и той пак не може да го оцени и пак се държи като абсолютното лайно. Като най-голямото лайно на тоя свят. Писна ми един ден всичко да е наред, а два да е някакъв пълен ад.
Избор имам.. не е като да нямам. Ама това момче ми е взело акъла и всичко. Искам си го обратно ! И акъла, и сърцето, и всичко останало. Просто си го искам. Да ми ги върне и да си заминава. И да не ме търси повече по възможност. Ама знам, че няма да стане. Няма как...

То колко дълго стана Ама няма как трябваше да си го излея някъде...