Ами интересното е че от сряда съм като ходещ труп и не мога да се спря да плача, и сега когато всичко така неочаквано свърши не пролях и една сълза, може би защото въпреки чче го обичам повече от всичко, думите му ми отнеха желанието да съм с него, а и някак си знам и вярвам, че няма да може да ми ги каже в лицето . .