Отвратително. Часовете - пълна скръб. Даскалите - в някакво адски лигаво настроение, ходещи из коридорите с усмивка да ушите. Трети час - едвам се държа. Получавам смс-и с новина, която се надявах никога да не се налага да чуя. Станах и си тръгнах. Жалко, че се налага утре отново да съм там.