Дали това става

Държава на Франките (451-987 г.)

451 г.
Франките са голям племенен съюз, формиран от няколко по-стари германски племена, Делят се на салически франки (те живеят по долното течение на р. Рейн и морското крайбрежие) и рипуарски франки (живеещи по горното течение на р. Рейн и Шелда). В битката на Каталунските полета франките воюват срещу хуните като съюзници на римляните. Към средата на V в. салическите франки разпростират владенията си на юг и запад до Сома. Рипуарските франки се настаняват между р. Маас и Рейн.

Краят на V — началото на VI в.
Т. нар. „Салически закон" („Салическа правда") или запис на съдебните обичаи на салическите франки. Този закон (предполага се, че е направен още когато Хлодвиг е жив) представлява най-важиият извор, макар и дискусионен по много проблеми, характеризира тогавашния обществено-икономически строй на франките. Важността му се състои в това, че в него намира отражение еволюцията на франкското общество от първобитнообщинния строй към феодалния. За настъпилите в този закон промени свидетелстват неговите по-късни допълнения, както и кралските разпореждания (капитуларии). Тези материали показват, че в обществото на франките е времето се задълбочава процесът на общественото разслоение. В резултат на това нараства броят на хората, които се намират във феодална зависимост. Те са с ограничена лична свобода, лишени са от земя и са принудени да плащат феодална рента. Същите обществено-икономически процеси се развиват и при формиране на феодалните отношения в други страни.

534 г.
Франките завладяват Бургундското кралство (варварско кралство на германското племе бургунди, възникнало през 413 г. на левия бряг на р. Рейн).

542 г.
Франките покоряват последните владения на вестготите в Галия. Отвъд Рейн под тяхна власт минават също Алемания, Тюрингия, Бавария и земите, населени от някои сакски племена. През втората половина на VI в. в резултат на териториалното разширение, както и от политическата активност на франкските владетели, франкската държава се утвърждава като най-крупното и значително държавно образувание в Западна Европа през епохата на зараждането и утвърждаването на феодалните отношения.

Хлотар I (558—561 г.),

кралица Брунхилда (596—613 г.).

629—639 г.
Управление на Дагоберт I, син на Хлотар II, който засилва кралската власт и обединява държавата за кратко време.

639—751 г.
Период на т. нар. „Лениви крале", последни представители от династията на Меровингите. Наречени са така, защото загубват всякаква реална власт, запазват само кралската си титла.

715—741 г.
Управление на Карл Мартел („Чукът"), син на Пипин II. Ръководи държавата като майордом

751-768 г.
Управление на Пипин Къси, първият франкски крал от династията на Каролингите. Управлява като майордом, а от 751 г. — като крал на франките

768-814 г.
Управление на Карл Велики, могъщ франкски владетел, първороден син и приемник на Пипин Къси, виден представител на династията на Каролингите.
* * *
Франките са група германски племена, които идват от Фризия и се заселват в късната Римска империя като федерати. Те установяват трайна държава на територията на част от съвременните Франция и Германия (Франкония), образувайки историческото ядро на тези две страни.
Първите сведения за франките се отнасят към III в. Тогава възникнал този съюз от западногермански племена, обитаващи до рейнската граница на Римската империя.
Около 358 г. вече съществували 2 франкски военноплеменни съюза: рипуарски и салически. През 30-те години на IV в. салическите франки използвайки затрудненията в империята увеличили територията си до р. Сома.
При Хлодвиг /481 - 511 г./ франките разбили римския наместник на Галия Сиагрий в битката при Соасон през 486 г. През 496 г. Хлодвиг и семейството му били покръстени и християнството станало официална религия сред франките. Той издал и нареждане да бъде направен запис на обичайното право.
Наследниците му също се стремяли да копират римските институции, за да легитимират властта си, а Карл Велики дори бил провъзгласен за император от римския папа. Франкското кралство е и единственото варварско кралство, което оцеляло и дало началато на съвременната едноименна европейска държава.
Франкската държава претърпява множество последователни разделения. Тъй като у франките липсва усещането за res publica, те разглеждат държавата като част от своята частна собственост и съгласно обичая я разделят между живите си синове. Тази практика обяснява донякъде трудностите при точното описание на датите и физическите граници на франкските кралства и владетелите на отделните части. Намаляването на грамотността при франкското управление усложнява проблема — от тях са останали малко писмени сведения. Като цяло две династии управляват Франкското кралство — първо Меровингите, а след това Каролингите.