Йозеф Хайдн

През XVIII век в Австрия се раждат двама музикални гении: Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт. И двамата творят в апогея на класицизма. Хайдн е един от най-големите представители на този стил. От него започва историята на симфоничната музика - симфонията, квартета, сонатата, но той дава първите завършени класически образци в тази област. Считан е и за родоначалник на съвременния оркестър.

Роден е на 31 март 1732 г. в австрийското село Рорау. От дете е близо до народната музика, песните и танците, което оставя отпечатък в творчеството му. Учи във Виена - столицата на Хабсбургската империя и главен център на музикалния живот по онова време.

През 1761 г. е назначен за капелмайстор на личния оркестър на унгарските принцове Естерхази - един от най-добрите за времето си и работи за тях в продължение на 30 години.

Композиторът печели голяма популярност в Англия и е удостоен с почетна докторска степен по музика от Оксфордския университет.

Хайдн е давал уроци по музика на Лудвиг ван Бетховен. През 1781 година се среща с двадесет и петгодишния Моцарт, възхищава се от таланта му и високо оценява творбите му. Умира на 31 май 1809 г. във Виена.

Творчеството на композитора обхваща всички музикални жанрове, но за историята на музиката той олицетворява симфонията и струнния квартет. Написал е 104 симфонии, образци в класическата си форма - състоят се от 4 части като започват с мелодия (музикална тема), която се развива през цялата симфония. По-известни симфонии са: Симфония N44 "Траурна", N45 "Прощална", 6 Пражки симфонии, N101 "Часовникът". Струнният квартет на Хайдн обединява 4 инструмента - две цигулки, виола и виолончело, които свирят в ансамбъл или си подават реплики. На този голям музикант дължим още 24 опери, 10 оратории и кантати, 12 меси, 125 триа, 52 сонати за пиано, 50 инструментални концерти за различни инструменти с оркестър.