Литературноинтерпретативн о съчинение
на тема:

Неразплетимият възел на две човешки съдби в разказа „Дервишово семе”

„Диви разкази” – това е сборник от няколко изключителни разказа, които правят Николай Хайтов един от значителните писатели в съвременната българска литература. Героите в тях са прототипи на родопчаните. Самите разкази са написани по истински случки, които автора съпреживява при писането им. Един от тези ракази е „Дервишово семе”.
В „Дервишово семе” се разкрива тежката орис на двама влюбени – Рамадан и Силвина, на които е писано да живеят заедно само с мисълта за едно прекрасно бъдеще и никога да не могат да се насладят на любовта си.
Писателят сплита в разказа любов и омраза – една комбинация, от която можем да очакваме и горчива болка, и щастие, и ненавист, и гняв, и милост, и примирение. Всички тези чувства изпитва Рамадан в безкрания си път към Силвина.
Сложния сценарии на живота му започва още от смъртта на майка му и баща му. Драматичният конфликт е наречен „възел”. „Тоя възел да ти кажа, много отдалеч се завърза” . Оставен в ръцете на баба си и дядо си, те решават, че вече станал на четиринайсет, е дошло време да го оженят. Ранната му женитба е подчинена на патриархалните закони. За обществото тогава животът на младия е принадлежал на по-възрастния. Индивидът е нямал човешка стойност извън свещения кръговрат на родовия живот. И все пак Рамадан не е възприеман от баба си и дядо си изцяло като един предмет, чиято функция е просто да продължи рода. Това се доказва, когато дядото пита Рамадан за избора му на потури. „Друго питане не ме попита . Годиха ме, жениха ме – това беше всичкото питане: „Вапцани ли потури искам или сури” „ – не е много, но все пак е нещо. И при самия избор на съпруга за внука си: „Мислех, че ми е докарал стар бубайко някое женище, а видях момиче като пеперудка ... ”.
Женитбата на Рамадан е един най-важните моменти в живота му, влачещ след себе си другия още по-важен – единствената му истинска любов или именно Силвина.
Избортът на дядото се оказва наистина сполучлив, но те са все още деца. Първата им брачна нощ минава като игра. „Така сме се хубаво заиграли, че не усетихме първите петли” . Родът не може да бъде продължен, защото природните закони не могат да бъдат подвластни на партиархалните. Рамадан и Силвина заживяват заедно заблудени от факта, че заблуждават и околните, че са мъж и жена. Въпреки това героят осъзнава, че „един мъж, дето си няма брада, за да прежули една женска буза – не е никакъв мъж.”
Толкова щастливи са двамата влюбени. Светът за тях в момента е розов и приказен. „Всичко си вървеше – дето има една дума – като по вода.” Силвина внася живот в старата им къща „...Шеташе, метеше, старата ни къща бе огряла като слънце. Засмели се бяха и гредите й – накичени от Силвина с разни цветове и билки, а пък джамчето на одаята плакнеше, бършеше по три пъти на ден и в него сутрин се оглеждаше и косата си разресваше.”
Влюбеното му сърце не се интересува от повелите на рода, а от своята „пеперудка”. Рамадан жадува постояно да е нощем, и да е до нея, до Силвина „ ...все да си лежа до нея или пък да и раздухвам миглите” . Двамата герои в разказа изпитват най-голямото сливане между двама души – хармонично-духовното. Те са опиянени от емоционалното задоволение. Тези моменти в живота на човека са най-значимите и важни за него. Дори времето не може да заличи спомените от удоволствието изпитано от тези чувства, които се съхраняват в душата, те просто остават завинаги.
Този така прекрасен свят, който си изграждат двамата влюбени. Свят, който всеки от нас би искал да посети, дори и за малко, бива разбит. Разбит от алчността и егоизма на хора недържащи на човешките цености, а само на личните си интереси. Братята на Силвина и Руфат са виновниците за тежката съдба налегнала живота им. „Един ден бяхме на коситба с дяда, а както се върнахме вечерта в къщи – заварихме празна, тъмна къща, без невеста. Баба ни каза, че братята на Силвина я отвели”. В Рамадан се заражда чувство на омраза и гняв. Мъжката му чест е потъпкана. Човека от когото той има нужда го няма. Първоначално гнева му го навежда на мисълта да посегне на себе си. Той не вижда смисъл в живота си без Силвина, но дългът към рода го спира „внуче да оставя деду и тогава главата си да кърша”
Още по-тежък момент за него е момента, в които любимата му се връща в селото. Сърцето му се разбива бавно и мачително. Влюбения страда повече не тогава, когато любимия му човек е далеч от него, а когато е близо, но не могат да бъдат заедно. „Руфатовите бяха ни комшии, делеше ни само един довар...„
Злото вселило се в Рамадан го довежда до жестоки и тежки мисли:
„И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корем, за да не умре веднага, да се мъчи. Как червата му ще влача по земята. Ще го тъпча с краката и с нокти ще ги късам...Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше. Хиляди пъти го клах и драх.” В Рамадан се заражда един наранен, ядосан, готов за отмъщение, звяр. Отмъщението, го обсебва напълно, мислите му не са никъде другате освен в Руфат и Силвина. Главата му пламва от купищата идеи и планове. Желанието му за мъст се явява пагубно за него самия „треска ме затресе и се разболях”.
Намеренията на Рамадан остават неосъществени, защото той бива притиснат от дългът към рода. Жени се, ражда му се дете, дядо му умира и на неговия гръб се наслагват „три неща: душманин , дете и жена” После чака „да подрасне детето”, „докато проходи то, и Силвина започна да излиза, и тя с дете на ръце ” Времето си лети и не чака, но злото в душата на Рамадан все още напира отвътре, напира за отмъщение и справедливост. Автора дори не споменава името на жената, нито подробности за децата. Тя е дала така жадуваните внуци, но не е обичаната жена. Рамадан е готов за следващата си стъпка. Той вече се е оттърсил от задължението си към рода, сега е ред да възкръси любовта си и да накаже врагът си. Той намира начин да вижда Силвина „дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам” . Има късмет, че му се пада жена благосколнна по характер, която въпреки че страда, от това че е пренебрегната от съпруга си, и че той се интересува от друга, не го показва пред него и не му прави допълнително проблеми.
Минават години, любовта е още цяла. Съдбата наказва Руфат . Възмездие има, но то не е акт на така жадуваното отмъщение: „...взеха му касапницата и това го смачка. Като не можеше с друго чивия да избие, и тая чивия взе да избива с ракия. Резна го тая ракия в гръбнака и го тръшна на легло.” Звярът в Рамадан започва да бъде укротяван от любовта към Силвина. За да не наказва и нея, с наказанието си към Руфат той не осъществява плановете си. „Ако той беше звяр, не ставай и ти!” Силвина превъзмогва цялата си болка, тя осъзнава, че никакво отмъщение не би могло да изкупи преживяното страдание от нея и любимия й през тези толкова много години. Дълбоко в себе си Рамадан също знае, че каквото и да направи то ще бъде малко, както и да нарани Руфат – няма да излекува себе си, и че самото отмъщение е нещо прекалено грешно. Не би трябвало да поддражаваме на хора, чието държание ни е неприемливо.
Под влияние на слепотата, която нанася истинската любов, Рамадан започва са се грижи за своя враг. Не толкова тези грижи са за Руфат, колкото за Силвина. „Грея и топля тоя, дето четиресет години ме е държал ту в огън, ту в лед! А не мога да спра. Спра ли, Силвина трябва да сече.” Добротата и грижовноста му към любимия човек надделява. Над омразата и жаждата за мъст е истинския път към душата, който спасява човека от злото и греха.
Животът на Рамадан и Силвина се превръща в един неразплетим възел, които с години се заплита и заплита. Живота им поднася много неприятни изненда и много горчива болка. Любовта им отстоява изпитанията на времето и въпреки всички идващи и отминаващи проблеми, тя остава така силна и истинска каквато е била в онази нощ. Рамадан пречиства душата си и преодолява злото в себе си, благодарение на Силвина. Героят на Хайтов открива, колко труден избор трябва да направи човек, когато застане на кръстопътя на родовия закон и любовта. Кой път да поеме?
Съдбата на двамата герои е била съдба и на много други влюбени и разделени хора в името на патриархалните закони. Много тежки са били времената, в които се е потъпквало правото на избор и на лично мнение. Тежък е бил живота на всички, които са живеели заедно, но всъщност са били много отдалечени един от друг поради различията в емоционално-душевните си нужди. Живеели са само влюбените, останалите просто са съществували!