Да. Същото. Отначало беше приказка... но с такъв ужасен край. Нещата дори в края се повтарях и повтаряха.. събирания, раздели. И всеки път си казвах "ето, за последно е, повече няма да се връщам назад, защото той не го заслужава" И така до ден днешен. Излизам и се опитвам да не мисля за случилото се. Избягвам да го показвам, защото и без това приятелите ми не биха ме изслушали. Както каза ти, липсва ми за пред тях, но от вътре се чувствам като разглобена. Особено след вчера, когато беше последния ни разговор. Трудно е, особено в първите седмици. Това чувство, с което се събуждам и лягам е отвратително. Понякога дори ме задушава и не мога да мисля за друго. Минават дни и липсата му става все по-силна. Но аз знам, че ще дойде ден, в който тя просто ще изчезне. Така е най-добре.
Моят съвет е да се опиташ да бъдеш щастлива и да не пропиляваш времето си в мисли по старото минало. Подчертавам минало, защото този човек трябва да остане там.