Бай Ганьо – антипод на Алеко Константинов
(ЛИС)


През целия си живот Алеко Константинов е оречен да се сблъсква с обществените пороци в следосвобожденска България – безпринципност, егоизъм, раболепие, социална полост и мерзост. В призведенията си той разкрива пошлото и грозното в живота, което „разваля” света и цивилизацията. Един от тези „герои” развалящи, а може би и отвращаващи света, е нашият Бай Ганьо.
Бай Ганьо Балкански и Алеко Константинов – две личности коренно различни. Без всякаква корист можем да твърдим, че Бай Ганьо е пълна противоположност, т.е. антипод, на своя създател Алеко Константинов. В литературните произведения антиподите могат да бъдат изградени върху основата на социален, идеен, политически, психологически контраст. Тук важат всички тези контрасти.
От каква позиция демократът и хуманистът Алеко Константинов изгражда образа на своя герой Бай Ганьо, защо използва образите на разказвачите? Преди всичко трябва да се открия възгледите и твърденията на ителигента Алеко. От една страна, образът на героя е представен като антипод, като „опаката страна” на всички качества на писателя – идеаист, на неговата нравствено извисена и духовно чиста натура. От друга страна, образът е дело на твореца, отразяващ резбиранията си на интелигент индивидуалист, привързан към собствената си самоличност, умеещ да се смее и на себе си, свободен от желанието да бъде „друг”.
Разликите, несъответствията между героя и автора са много. Бай Ганьо е прост, груб, циник, нахален, нечистоплътен. У него физическото е антипод на цивилизацията, то изключва, опорочава я, дори я обезмисля, защото я провокира със своята натуралност и оголеност. А Алеко е деликатна, срамежлива натура и външно един напълно културен човек в най-добрия смисъл на думата.
Колкото Бай Ганьо е груб и неучти, толкова Алеко е мек и вежлив. Той успява да надуживее низкото, грозното и несъвършеното и да нарече сабе си Щастливец. Наистина може да се каже, че е щастлив, защото съхранява моралните си ценности и доказва волята, духовната си щедрост и великодушие.
Можем да сравним героя и автора и по друг критерий. Бай Ганьо е човек без всякакви скрупули и принципи, освен тия, които осигуряват неговите най-груби лични интереси. Колкото той е извъртлив, цял ветропоказалец, толкова Алеко е твърд в своите начала и не отстъпва от своите решения.
Културата, видът на новия, чуждия свят и отношението към тях също раздалечава автор и герой. Бай Ганьо е самоуверен и от нищо не се удивлява, за де не го вземат за много прост, а Алеко е скромен и уравновесен човек. Както за духовния пътешественик, така и за Бай Ганьо пътуването не е цел, то е само средство. Но докато за първия то е средство да достигане на духовни цели, то за търговеца на розово масло той е възвможност за постигане на материално благополучие и власт.
Друг критерий, по който можем да сравним автора и героя, е патриотичността. Бай Ганьо е голям патриот, но само когато няма никаква опасност занеговата скъпа персона, а за Алеко можем да кажем, че той отразява цалата си пламенна обич към България. Той признава винаги доброто у българите, макар че осмива пошлото у тях. Но той цени и личната учтивост. Разбира, че има и една международна вежливост, която трябва също да се спазва.
За сравнение на Алеко и Бай Ганьо можем да използваме и още критерии, но ще достигнем до един и същ извод: Бай Ганьо е антипод на Алеко Константинов. Бай Ганьо е герой на приспособяването и доволството, герой на всички плитки хитрости, угодничество, лъжа, самоунижения, за да удари „келепира” или на по-малко да го ограбят ... Това е той. И той ще съществува. А дали още има хора като Алеко, които да осмиват и разкриват пошлото, грозното и изобщо бай ганьовското?