.
Затворена тема
Резултати от 1 до 5 от общо 5

Тема: ЛИС

  1. #1

    ЛИС

    Здравейте !
    Хора , моля Ви , трябва ми за утре Литературно интерпретативно съчинение на тема " Темата за слепотата и проглеждането в Едип Цар "
    Някой може ли да помогне ?

    Грешен раздел!
    амк933

  2. #2
    Повече от фен Аватара на kotence_91
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    на Луната :)
    Мнения
    380
    Символиката на слепотата и зрението в
    „Едип цар” от Софокъл


    В трагедията „Едип цар” Софокъл ни представя неспособността на физически зрящия човек да не вижда истината. Представена е също способността на физически незрящия човек да вижда истината, чрез „виждащата” си душа. В древността слепотата е смятана за символ на мъдрост.
    В цялата творба присъства трагическа ирония, защото читателите разбират за отцеубийството и инцеста на Едип, преди той да разбере. Едип е велик владетел, умен и помага на народа без той да го е помолил. В началото на трагедията Едип е на върха на йерархията в Тива, но поради слепотата си, когато разбира истината и се самоослепява, той пропада и в собствените си очи и в очите на съгражданите си.
    Софокъл е майстор на образите, той прави Едип зрящ слепеш. Едип е човек който вижда вина в другите и ги обвинява, че са се наговорили срещу него, но той не вижда и не осъзнава истината, която прорицателят Тирезий му казва. Тирезий е образ, който е лишен от очи, но тази липса се компенсира от виждащата му душа. По сила прорицателят е равен на боговете, защото вижда истината дори когато тя не е видима за зрящия Едип.
    О, ти, най-зъл сред злите! Ти и камъка
    би разгневил! Не ще ли кажеш? Тъй ли твърд
    и хладен ще стоиш пред наште погледи?
    Чрез тези думи поетът ни показва „невидимите” до сега за публиката качества на Едип. Той проявява хюбрис и чрез незачитане на Тирезий, който е пратеник на боговете, той не зачита и самите тях.
    Наистина ли? Казвам ти – присъдата,
    която сам изрече, изпълни сега!
    Не говори ни с тях, ни с мене повече –
    че ти скверниш земята ни с безчестие!
    Тук отново си проличава мотивът за слепотата и зрението, защото тези думи са ясни само на Тирезий, който единствен знае истината от самото начало. За Едип думите са просто празни приказки и според него част от плана на Тирезий и Креон да го смъкнат от престола. По- добре щеше да бъде Едип да бе умрял вместо да се самоослепи, защото, въпреки че слепотата е символ на мъдрост, той няма да помъдрее и само ще броди като слепец по земята.
    Третият образ включен в този мотив е Йокаста. Тя е символ на слабостта на жената пред съдбата и същевременно като Едип изпълнява две роли – Едип е съпруг и син, а тя е съпруга и майка. Тък е намесена слепотата, защото нито един от двамата не знае за инцеста, който е извършен.
    Едипе, за безсмъртните, повярвай му
    заради тази клетва пред небесните,
    заради мене и заради всички ни!
    Така Йокаста моли едип да спред кавгата, но същевременно ще продължи слепотата и няма да се разбули истинатаза отцеубийството и за инцеста. Едип е сляп за истината, че е пролял бащина кръв и е убил царя на Тива, но когато се самоослепява, той се опитва да изкупи грешката си и отново пролива бащина кръв. Не винаги слепотата води до мъдрост, а както при Едип, то води до мъки и страдания и накрая смърт. Едип се чуди дали смъртта ще бъде изкупление на греховете, които е извършил. Той няма да може да погледне майкаси и баща си и децата му, които същевременно са му братя и сестри, които ще скитат по земята.
    Символиката на слепотата и зрението се допълва с трагическата ирония в произведението. Вижда се как от една малка „пиянска” грешка на Лай, целият му род пропада и всички страдат и се измъчват. Също слепотата е символ на мъдрост при Тирезий, но при Едип е просто един недостатък, той ще си остане с белезите от срама и позора заради инцеста и отцеубийството до края на дните си. В произведението отцеубийството е с две значения – убийство на баща и убийство на царя.

  3. #3
    Повече от фен Аватара на kotence_91
    Регистриран на
    Apr 2008
    Град
    на Луната :)
    Мнения
    380
    Символика на слепотата и зрението в „Едип цар”
    (Интерпретативно съчинение)


    Творбата на Софокъл – „Едип цар”, е трагедията, извисяваща се над всички останали – силно вълнуваща и близка до публиката. Тя е наситена с остри сблъсъци и конфликти, а вниманието е насочено към образите на силно трагичните герои.
    Наред с множеството проблеми, които засяга, Софокъл ярко акцентира върху символиката на слепотата и зрението, равняваща се на незнанието и знанието. В основата на всеки проблем лежи незнанието, душевната слепота, а ключът към решаването му се крие в проглеждането на истината.
    В началото на драматическото действие, главният герой – Едип е представен в изцяло положителна светлина. Той е добър управител на Тива, загрижен за народа, облагодетелстван от покровителството на боговете. Когато в града настава мор, Едип веднага предприема мерки – праща Креон при жреца на бог Аполон, с мисията да узнае причината за нещастията, и се изправя пред съгражданите си с обещанието да ги избави от кошмара. Със завръщането на Креон става ясно, че причината за настъпилите беди е присъствието на убиеца на цар Лай в града. Произнасяйки пламенна реч пред съгражданите си, изпълненият с амбиция и мъдър Едип показва решимостта си да открие убиеца, да го прогони от Тива, и по този начин да стане неин спасител. Той проклина извършителя на убийството с тежки клетви, незнаейки, че след време те ще се стоварят на собствената му глава. Изпълнен с енергия, Едип като че ли прекалява с амбициозността си. Той поставя интелекта си над божественото предопределение. Неизброимите положителни качества на Едип го правят самоуверен и самонадеян и го главозамайват и заслепяват до такава степен, че го довеждат до хюбрис.
    Опитвайки се да избегне предначертаната си съдба, Едип ускорява сблъсъка си с нея. Узнавайки, че му е предопределено да стане убиец на баща си и да встъпи в брак с майка си, той е ужасен и решава да избяга от орисията си. Опитвайки се да надхитри боговете, царят на Тива ги предизвиква.
    Когато извършва отцеубийството и инцеста, Едип не знае за това. Извършвайки убийство, той все пак нарушава моралните норми, неподозирайки в какъв мащаб. Едип живее в заблуда. Физически зрящ, тиванският цар не успява да достигне до истината и тъне в духовна слепота. Той се подиграва с незрящия прорицател Тирезий, неосъзнавайки, че не сетивата са тези, които водят до познанието. Както Тирезий, така и Креон, а впоследствие и Йокаста, малко по малко достигнали до частици от страшната истина, не я разкриват на Едип с цел да го предпазят и да му спестят страшни болки и неволи. Той не прозира това, а се самозалъгва и намира други причини, поради които крият истината от него. В лицето на стария прорицател царят вижда враг – на Тива и на себе си. Той го обижда и заплашва, с което за пореден път руши моралните ценности. Когато в крайна сметка Тирезий му казва цялата истина, Едип остава глух и сляп за нея. Дързостта му е безгранична. Съзнанието му е обладано от мисълта, че един от най-близките му хора – Креон, крои заговор срещу него и иска да заеме мястото му на престола. Без никакви реални основания, Едип напада и Креон и иска да го прогони от Тива. Държи се високомерно и арогантно. В образа на мъдрия и загрижен цар на показ излизат и далеч не толкова добродетелни качества. Когато и Йокаста достига до някакво прозрение, вместо да го сподели със съпруга си, тя се отчуждава от него. Той веднага решава, че тя се е замислила за произхода му и се страхува, че след като Едип не е син на Полиб е възможно да е от долно потекло и това би наранило гордостта и. Отново напълно погрешно. Самонадеянността на Едип му пречи да осъзнае сложността на положението си. Но истината никога не може да остане скрита. Когато последователността от случките и техните последствия добиват ясни очертания и в Едиповия поглед, той най-после осъзнава безбройните си грешки. Мисълта за прекрачваето на божиите закони, с извършване на отцеубийство и кръвосмешение, е потресаваща. Тя кара Едип да се самонакаже и същевременно да избави Тива от бедствията. Избождайки очите си и напускайки града, който доскоро е бил негов дом, града в името на чието благо би направил всичко, тиванският цар смята, че се наказва по-добре отколкото със смърт. Изгубвайки зрението си, Едип преоткрива много нови хоризонти и проглежда за истини, за които допреди е бил сляп. Сега той има възможността да преосмисли житейските си ценности. Трагическият герой осъзнава, че щастието е далечна илюзия, че човек може да се нарече щастлив, след като е изживял живота си. Зрението не е помогнало на Едип да види злото, но слепотата му помага да изкупи вината си. От порочното незнание, тиванският цар успява да извърви трънливия път към себепознанието и благоденствието. Той се обогатява и израства като личност, но плаща твърде висока цена.
    Софокъл успява да утвърди множество общочовешки ценности в творбата си. Виждаме, че пренебрегването на съдбата може да я предизвика и вместо да я избягваме, трябва спокойно да я посрещнем. Трагедията показва, че не зрението е белег на знанието, трябва и още нещо, за да достигнеш до истината. Човек не трябва да се възгордява и да руши моралните норми, защото след това го очакват нещастия.

  4. #4
    благодаря

  5. #5
    Мега фен Аватара на kalpazanka
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    пространството на Дисе
    Мнения
    15 777
    Считам темата за приключена.

    Чудиш се дали си бременна? Кажи:
    1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
    Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!

    Шофирай разумно- стигни жив!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си