Отговор в тема
аз съм
никога не съм умирала
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
И аз не съм
Никога не съм спал до късно?
Спала съм
Никога не съм ходила в Германия.
The lights green but today's dead I'm waiting for changes.... I'm waiting for changes - момиче съм
Аз съм.
Никога е съм напускала страната.
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Аз съм .
Никога не съм обичала политиците
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
и аз
никога не съм пушила през носа
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
И аз не съм
Никога не съм пробвал наркотици?
Имам право да запазя мълчание.
Никога не съм харесвала момичета с самочувствие без покритие ..
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
И аз не съм
Никога не съм бил капризен?
И аз не гледай името ми то е 2 -ра употреба
Никога не съм харесвала чесъна
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
Аз съм
Никога не съм харесвал магданоз да ям?
и аз
Никога не съм имала сценична треска
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
И аз не съм
Никога не съм виждал земетресение?
и аззз
никога не съм обиждала приятел ама ИСТИНСКИ приятел не от ония другите ;]
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
И аз не съм
Никога не съм ял кафява захар?
И аз
Никога не съм отказвала да помогна на някой
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
И аз не съм
Никога не съм плакал заради момиче?
Аз съм плакала заради момиче .
Никога не съм яла лазаня , но имам мерак.
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
Аз съм.
Никога не съм повръщала кръв.
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
Аз съм.
Никога не съм удряла стар човек.
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
И аз не съм
Никога не съм ял филе от акула?
Кво говориш, аз по цели акули ям
Никога не съм имала сини очи. Ама много много обичам сини очи..
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
И аз не съм имала а много искам
Никога не съм нарушавала обещение
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
аз съм.
никога не ми е пукало за даскалото
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
и на мен
Никога не съм наричала майка си курва
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
Правила за публикуване
2001 - 2026 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2026 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
