здравейте отново.Знам искам да я забравя искам и аз да имам нови фр.Искам да излизам но всеки път когато седна сам на сапарето ми става гадно.Казвате че никога не ме е обичала ами не знам мисля,че грешите.Гледах я в очите и знаех че е така.Но сега не сега се прави или може би твърде много я моля и за това.Аз я искам при мен защото когато бяхме заедно нещата винаги вървяха покрай нас.Благодарение на нея изпуснах една година в университета.Изпуснах събирания на бившия ми клас.Изпуснах шанса си да замина.А сега тя ми казва,че и е добре сама.В началото не и бях като даденост но с времето и двамата си принадлежахме.Но в момента в който тя намери други занимания започна да ме игнорира.Казах и че искам да е като преди да се отдаваме един на друг а тя ми сервира,че дори и в секса не било същото вече.Готов съм да си дам главата за нея но тя никога не го е оценявала.Въпреки това на мен не ми пука и само като се замисля че ще е на дискотека тази събота,като знам и как обича да се натиска когато е на дискотека,направо ми става лошо.Снощи преди да напиша това тя сякаш се гавреше с мен.Казваше ми колко се е стегнала.КОлко добре изглеждала и как хубаво се чувствала без мен имам странното усещане обаче че тя ще се върне и не знам какво ще направя тогава.
Много я искам и много ми трябва до мен сега но знам че е невъзможно просто ми се иска да е до мен в толкова неща съм и помагал че направо ме боли като знам аз от какво съм се лишил.Не знам просто как да постъпя