За кое ли? Ще ти кажа за кое.
Че е жива. Че въпреки всичко, което е направила е до тебе, и не знаеш кога, ама може да протегнеш ръка за помощ към нея. Може да не е за пари, нали си имаш работа, нали си добре платена, обаче ти е майка и един ден много, ама много ще съжаляваш за ей това, което говориш... И аз ще го кажа. Постави се на нейно място - едва ли животът и е бил много хубав, хората каквито и да са се излобяват.
Направо ме отвращавете с такива приказки... "Майка и е луда.", "Тормози ме, понеже ми слуша телефонните разговори..", "Тая не мога да я търпя вече."
Не се чувате просто. върни се след пет години към сегашните ти писаня и сама ще се чудиш откъде са ти дошли на ум..