Отговор в тема
намери се кой да му го каже,браво!нека да продължава и даже едно приятелство ще загуби,ама той не си спомня някой неща,ама ок щом така е решилПървоначално написано от onestar
... Вследствие, на което, ще изгубиш много... и после няма да можеш да си го върнеш.Напълно съм съгласен просто виждам че момичетата гледат само това (поне повечето които познавам) Аз също не смятам че трябва да се правиш на нещо повече от колкото си само и само да впечатлиш едно момиче ... просто ми писна аз да бъда наранения и мисля да стана от тези нее*ателнитемисля че има прекалено много такива...жалка картинка...
както казах не смятам да се променям като същност...не виждам нищо хубаво в това да си изтъкваш често преувеличените плюсове пред момичетата само с цел да ги впечатлиш...много е...фалшиво...
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
преди време бях в същата ситуация .. после излязох от нея .. сега пак съм така.Аз съм невъобразим романтик .. вярвам в истинската .. оная дето те заслепява .. любовта. Просто моят съвет е ... бъди себе си и ако (евентуално) харесаш някое от тези приятелчета просто и покази какво чувстваш.Искал съм съвети и разбиране от повечето от мойте момчета приятели и сичките ми се смеят (демек аз такива ги приемам,че никога не са изпитвали любов освен към родителите си) .. Просто не се променяй!Бъди този,който си и с времето ще се появи твоята мацка.
~ Life isn't about waiting for the storm to pass, it's about learning to dance in the rain ~
~ Животът не се състои в това,да изчакаш бурята да премине,той се състои в това,да се научиш да танцуваш под дъжда ~
интересно...преди време бях в същата ситуация .. после излязох от нея .. сега пак съм така.Аз съм невъобразим романтик .. вярвам в истинската .. оная дето те заслепява .. любовта. Просто моят съвет е ... бъди себе си и ако (евентуално) харесаш някое от тези приятелчета просто и покази какво чувстваш.Искал съм съвети и разбиране от повечето от мойте момчета приятели и сичките ми се смеят (демек аз такива ги приемам,че никога не са изпитвали любов освен към родителите си) .. Просто не се променяй!Бъди този,който си и с времето ще се появи твоята мацка.
както споменах по-рано...не мисля да се променям...всмисъл...ненавиж дам изкуственото поведение и хора...ако има нещо което мога да твърдя че откровено мразя то това е фалша в отношениятта между хората...
в тази връзка нямам намерение да се променям защото искам ако някой ме харесва то да е заради това което съм а не заради това което се опитвам или претендирам да бъда...мисля че така е най-честно...
'Real stupidity beats artificial intelligence everytime'-Terry Pratchett
'Ако ти ще живееш 100 години, то аз искам да живея 100 годии без един ден, защото не мога да живея и един ден без теб'-Мечо Пух...
echii <3
Човече, ти не си романтик, ти си най-обикновен бъзльо. Шубе те е да изплюеш камъчето, че харесваш някое момиче. Ето и за това продължаваш да си все на сухо. Твърде много мислиш, твърде много се обясняваш и докато се усетиш вече си в графата приятели. В крайна сметка не ми стана ясно дали въобще някога си споделил на момиче, че го харесваш. Само с лафчета и това да си играеш на интелигентен шут не ти помага. Твоята ситуация е абсолютно същата като в тази тема. Няма да се повтарям защото бих те посъветвал с абсолютно същото, което казах и на другия автор. Прочети мнението ми там и въобще проследи цялата му тема.
http://www.teenproblem.net/f/viewtop...light=#6895183
Успех и горе главата, никога не е твърде късно.
Според мен ти си един скрит комплексиран гей! Защо не сложи в подписа си снимка на нещо, което харесваш, а на нещо което мразиш! Представи си, че това е голяма обида към хората които харесват даденото нещо, и те те намразват още преди да са те опознали (както и ти тях). Пфх за това България е на това дередже, никой не уважава мнението и вкуса на другия! Всеки убижда нещо и си знае своето... пълна простотия! Добре не харесваш това нещо, но представи си, че има такива които го харесват и то е направено за тях - защо не се научите да уважавате вкуса на другите!?
Аз съм човекът, който те отвращаваше! Аз съм човекът, който седеше самотен! Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден! Аз съм човекът, който се давеше в презрение! Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение!
+1!!! Пълен страхливец, боящ се от новото и различното! С 1 дума КОМПЛЕКСАР!
Аз съм човекът, който те отвращаваше! Аз съм човекът, който седеше самотен! Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден! Аз съм човекът, който се давеше в презрение! Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение!
ъъъъ...четейки темата на пича установих че той си е харесвал конкретно момиче което обаче у е резнало крилата в полет...и не му се е случвало само веднъж...аз не съм в подобно положение...всмисъл...призна вам..твърде срамежлив съм но не ме е страх че ще ме отрежат а че ще се отрежа сам изтърсвайки някоя глупост...навик и е особено в компанията на момичета...
обаче открих една много съществена разлика между моето и неговото положение и най-вече начин на възприемане на нещата...той за разлика от мен е склонен да обвинява някого и това доколкото видях са така наречените 'лоши момчета'...но аз не обвинявам никого...просто споделях недоволството си от това че съм сам и неразбирането за причините да е така при положение че не съм затворен в себе си и некомуникативен...просто срамежлив...дори са ми казвали че е сладко...и най-вече...нямам нищо против това момичетата да се мъкнат с пичове като които аз никога няма да бъда и определено не бих използвал изрази от сорта на 'хора които изпъкват с простотията си...' и 'поне имам умствен запас...' или каквото там беше...не мога да давам оценки за себе си или другите...затова просто не коментирам интелектуалните заложби на типовете около мен тъй като не смятам че аз изпъквам с големи такива...и все пак...едното себеуважение не ми позволява да се нарека тъп...
'Real stupidity beats artificial intelligence everytime'-Terry Pratchett
'Ако ти ще живееш 100 години, то аз искам да живея 100 годии без един ден, защото не мога да живея и един ден без теб'-Мечо Пух...
echii <3
aко бях комплексар щях да напиша че мразя хората които обичат музиката на токио хотел и самата група...аз не мисля че твърдя нещо подобно...
определено точно аз не съм нетолерантен...най-вече в случая...ако страничен човек види това и види кой раздава обиди то не мисля че ти ще излезеш прав/а...не харесвам музиката на токио хотел...против тях нямам нищо...нито против хората които ги слушат...имам приятели които са им фенове...
отделно от това...като съм написал 'притежател съм на 130 декара краставици' но всъщност не съм това прави ли ме лъжец,измамник и нечестен човек?...не мисля че неща от такова естество трябва да се взимат толкова на сериозно...всеки слуша,гледа,харесва,не харесва или е безразличен към това което той или тя си реши...и както аз не съм тръгнал да обиждам и обвинявам някого заради вкусовете му така не смятам че е зряло и ти да го правиш...с обвиненията си към мен че съм нетолерантен и не съм отворен към чуждото мнение или по-скоро с начина по който ги формулира ти демонстрира мого по-голяма нетолерантност...и не намирам къде точно е намесена комплексарщината в това да не харесвам музиката на токио хотел?...'комплексар' в последно време е чето използвана и рядко разбирана дума... а аз смятам че комплекси се получават тогава когато като мярка за собственото си щастие използваме съизмерването му с това на другите...а аз не се сравнявам с Бил Каулиз и компания...просто не харесвам музиката им...ако заради тези причини ти ме наричаш 'комплексиран гей' то това говори страшно лошо за тебе...
'Real stupidity beats artificial intelligence everytime'-Terry Pratchett
'Ако ти ще живееш 100 години, то аз искам да живея 100 годии без един ден, защото не мога да живея и един ден без теб'-Мечо Пух...
echii <3
Добре. Причините може да са от 1 до 100. Няма как да ти ги изредя защото не те познавам, не съм бил заедно с теб в една компания, за да ти кажа дали действително си комуникативен или просто плямпало, което си мисли, че комуникацията се изразява в това да не спреш да ръсиш лафчета. Да, така може да си атрактивен, да станеш бижуто на компанията, всички да ти се кефят, в това число и момичетата. Но като една от тези 100 причини, които може да се намерят, със сигурност може да се впише, че това е една от тях. Ето ти причина. Обясняваш се прекалено много, лафиш на поразия и на живо сигурно устата ти не може да бъде затворена. Разбирасе в момента само предполагам и ти давам една примерна причина. Може и въобще да не е така, но главното е, че трябва да направиш преоценка на това, което смяташ, че ти е в плюс. Да, определено ти е в полза да не си мълчалив, но трябва да знаеш кога минаваш чертата. Трябва да си умерено забавен, а не развлекателен през цялото време. Комуникацията трябва да е двустранен процес. Не само ти да лафиш на момичето, да отвличаш вниманието му в смешки и по този начин да изградиш представа за себе си, че с теб не може да се говори (основата на всяка връзка е в това партньорът ти да може да те изслушва), но пък за сметка на това да си перфектното приятелче, което може да те развлича с всевъзможни бисери непрекъснато. Та още по-накратко, ако това е една от причините, прекалената "комуникация" за момент спри и се ослушай. Гледай момичето в очите (обичат да ги гледаш в очите), бъди по-спокоен, нали казваш, че си романтик, изслушвай какво има да ти каже, подхождай с финес. В удобен момент на близост излез от черупката си и я гушни... Такива ми ти работи. Не мисля, че става много объркано, на втори прочит от това, което ти казах може и да ме разбереш... Това е като цяло единствено относно проблема с прекомерната ти комуникция. Друга причина също мога да извадя, но не мисля, че е от значение. Едва ли някакви съветчета тук във форума ще ти помогнат реално. Замислял ли си се да питаш някоя приятелка къде са ти недостатъците. Така и така имаш много приятелки вече, трябва да се намира поне една, с която вече не ти е толкова трудно да обелиш по някоя по-сериозна приказка. Току виж след като и споделиш тя не само да ти даде съвет, но и да ти помогне в практиката. Използвай някакви филмации. Умееш да говориш много, пък един филм да не можеш да измислиш. Както си си развързал езика тук и те избива на такава искреност, не можеш ли да го развържеш така и на живо? Толкова ли е сложно да започнеш флирт. Покани на среща, разходете се в парка, седнете на някоя пейка когато се смрачава, застани близко до нея, погледни към звездите, почни да философстваш (момичетата се впечатляват от отова), почни да си измисляш - виждаш ли я тая звезда, а оная. И да не си наясно с астрономията можеш да си измисляш имена " - ...това е Голямата мечка, това е малката мечка... Не я ли виждаш? Сега ще ти я покажа. " Опираш своята глава до нейната, за да си уж по-наблизо с гледната точка на очите й, хващаш едната и ръка и почваш да посочваш с нея като и казваш да следи върха на пръстите ви... По-интимно, по-нежно... Лека по лека, оставате така, гушваш я, че става студено в парка, нали вече се смрачава... Изпращаш я до тях, продължавате да сте гушнати ако и харесва през целия път. Накрая може и целувка да получиш... Филми брат не си ли гледал. Нали си романтик? Айде, ето ти подходящ филм, действай... Ако още филми искаш, такива мнооого. Просто разбери, ти си в главната роля и никой не играе вместо теб... Щом поне имаш приятелки, значи не те отрязват. Уредиш ли си среща очи в очи, значи вече можеш да играеш както си поискаш.ъъъъ...четейки темата на пича установих че той си е харесвал конкретно момиче което обаче у е резнало крилата в полет...и не му се е случвало само веднъж...аз не съм в подобно положение...всмисъл...призна вам..твърде срамежлив съм но не ме е страх че ще ме отрежат а че ще се отрежа сам изтърсвайки някоя глупост...навик и е особено в компанията на момичета...
обаче открих една много съществена разлика между моето и неговото положение и най-вече начин на възприемане на нещата...той за разлика от мен е склонен да обвинява някого и това доколкото видях са така наречените 'лоши момчета'...но аз не обвинявам никого...просто споделях недоволството си от това че съм сам и неразбирането за причините да е така при положение че не съм затворен в себе си и некомуникативен...просто срамежлив...дори са ми казвали че е сладко...и най-вече...нямам нищо против това момичетата да се мъкнат с пичове като които аз никога няма да бъда и определено не бих използвал изрази от сорта на 'хора които изпъкват с простотията си...' и 'поне имам умствен запас...' или каквото там беше...не мога да давам оценки за себе си или другите...затова просто не коментирам интелектуалните заложби на типовете около мен тъй като не смятам че аз изпъквам с големи такива...и все пак...едното себеуважение не ми позволява да се нарека тъп...
Айде, успехи!
filmimilmi
да...това беше доста ползотворен коментар на описаното от мен...
мога да отбележа че не съм плямпало...всмисъл...аз слушам и правя включвания когато смятам че е уместно...всмисъл...мисля че имам добра преценка относно това кога,какво и колко да говоря...
тук си давам повече гласност и обяснявам по-подробно защото искам всичко да е ясно тъй като с наблюденията си в други теми забелязвам че често има еразбирателство поради допуснати неточности или пропуснати детайли и искам да изкажа всичко...а съм откровен щото нямам какво да крия...а и не мисля че прикривайки недостатъците си ще ги накартам да изчезнат така че си признавам и тях...
колкото до сценария в парка...амии...виж това вече може да ми е проблем...наистина не се чувствам готов за нещо подобно...всмисъл...не че след време ще съм просто...нямам афинитет към практиката...по-скоро може би се надявам някое момиче да ми покаже с нещо че има повече от чисто приятелски интерес към мен...тогава определено няма да имам никакви задръжки да предприема действие...но не мисля че без наличието на подобни индикации бих се впуснал да флиртувам шросто щото в най-буквалния смисъл не знам как...
веднъж ми се случи момиче да ми покаже че съм и интересен и има желание да си задълбочим отношенията и се възполззвах от шанса и се получи...и смятам че ако забележа нещо подобно отново няма да имам проблеми...но не ми се случва...вероятно това че не съм склонен към първа крачка ми е проблема...но мисля че ако момиче си пада по момче но вижда че момчето не предприема нищо(без да я е отхвърлило или нещо такова..просто не предприема първа стъпка...) то момичето няма никакъв проблем да действа...но опита сочи че мога само да се надявам на това...
'Real stupidity beats artificial intelligence everytime'-Terry Pratchett
'Ако ти ще живееш 100 години, то аз искам да живея 100 годии без един ден, защото не мога да живея и един ден без теб'-Мечо Пух...
echii <3
Човече, няма как до теб да има постоянно някой приятел, дегизирал се като невидим, който да ти подсказва на ухо как да подхождаш и да ти вдъгхва кураж да действаш. Казваш, че нямаш афинитет към практиката, но за сметка би разполагал с безрезервна търпеливост ако можеше да очакваш, че момичето би направило първата крачка рано или късно. Но дори на базата на своя скромен опит вече знаеш, че изчакването на момиче да бъде първо води до резултат изключително рядко. Приеми, че ти трябва да предприемеш първата крачка. Ако го направиш поне веднъж ще усетиш, че страховете ти ще изчезнат веднъж и завинаги. Ако действаш, действай напълно! Смачкай срамежливостта напълно. Изпълни филма в парка напълно пък каквото ще да става! Ако накратко сведем всичко до въпроса "искаш ли да си станем гадженца?", приеми го като, че все едно питаш "искаш ли дъвка?". Ако каже "Да!" - чудесно! Ако откаже, какво пък толкова, прибираш си пакетчето дъвки в джоба и повече не мислиш за каквото и да било. Запомни, неловката ситуация представлява само 1 миг и не води до друго освен удовлетворение, че поне си опитал. Ако никога не опиташ, въпросите какво би се случило в този 1 миг ще те тормозят много по-дълго. Отпусни се веднъж завинаги, опитай се с някое момиче, с което прецениш, че имаш някакви шансове или поне не е обвързано с компанията ти по някакъв начин, ако страхът ти се крие в това, че би могла да те изпорти на приятелите ти, че си жалък сваляч или нещо от сорта. Пък и да се случи такова нещо, колкото и наистина малко вероятно да е, да не мислиш, че вечно ще се коментира? А и на 17 си, животът е толкова импулсивен и забързан, да не си мислиш, че 1 миг срам (въпреки че няма за какво да те е срам - никога и в никаква ситуация) ще трае цяла вечност? Сериозно, опитай още от утре. Нищо не губиш, не си зависим от никоя тъпа путка и да те отреже. В крайна сметка приемаш повечето от тези патки наоколо за нищо друго освен като обекти за упражнения и не влагаш дълбоки приятелски чувства, които би ти се струвало, че няма смисъл да рискуваш в името на единия опит. Всичките тези момичета, които те заобикалят, за теб представляват просто ходещ секс. Няма какво да го криеш, действай, налучквай, пък каквото е писано да стане ще стане. Но не и ако си пасивен и срамежлив!
Не знам дали ти вдъхнах кураж, но се надявам, че съм ти бил от полза. Ако продължиш сега да се обясняваш надълго и нашироко "Ама ме е срам, ама ако не ме харесват, ама ако кажат на някой, ама ако се изложа..." Един тон празни приказки. Важното е да действаш и това е! Успех!
да...още един полезен коментар...благодаря...
всичко казано е правилно и се припокрива и с моите представи...може би частта с това да приемам всички момичета като обект за упражнение или че ги виждам като ходещ секс не е съвсем точна но иначе ако се налагаше и аз при наличието на повече опит бих посъветвал някого в сегашното ми положение същите неща...остава ми само да събера смелост да пробвам(което повярвай ми никак не ми е лесно...) но смятам че рано или късно(и вече е по-скоро рано тъй като прекалено дълго чакам да се случи...) ще го направя...
хубавото е че нямам притеснения от сорта на това че ще прославя в някоя компанийка като неспособен свааляч защото аз не се чувствам сваляч и нямам такива амбиции...и не защото не би ми се отдавало(не съм пробвал...може пък и да ми се отдава...) а защото е излишно...ако си харесваш с някого си с него заради всичките му положителни(а понякога и отрицателните качества действат много привличащо..не знам защо...) качества а не за да запълниш няколкото дена или седмици докато се появи новия обект на интерес и флиртове...ето защо смятам че ако действам то ще е с момиче към което смятам че бих изпитвал повече от временно увлечение и което би ми отвънало на чувствата...но както казах рано или късно ще проявя благоразумието да се престраша и просто да оставя нещата да се случват...с моя помощ...още веднъж благодаря за мненията и съветите...
'Real stupidity beats artificial intelligence everytime'-Terry Pratchett
'Ако ти ще живееш 100 години, то аз искам да живея 100 годии без един ден, защото не мога да живея и един ден без теб'-Мечо Пух...
echii <3
blader, по написаното много ми се струва че си приличаме и мисля че може би мога да ти бъда малко полезен. Аз съм в подобна ситуация само че в малко по-лоша. Ти си на 17 години, а аз на почти 24. Имал съм доста време да обмисля нещата и според мен се получава така, защото както и аз така и ти не искаш да нараняваш момичетата, гадно ти е когато на тях им е гадно и ти се иска всеки път по някакъв начин да ги успокоиш. Притесняваш се да не си им досаден, да не си им нахален и да не загубиш тяхното приятелство и затова винаги си пасивен. Чакаш някоя да ти даде знак. Ти искаш романтична любов, такава каквато е по филмите, любов в същото време свързана и с истинско приятелство. Не искаш да се държиш гадно, не искаш да се променяш. Напротив искаш да бъдеш харесван такъв какъвто си с всичките си плюсове и минуси. Искаш любов, чакаш я, но в същото време не искаш да се натрапваш на никоя без да те е пожелала за да не си досадник и нахалник. Вътрешно имаш чувството че няма да можеш да се справиш и не си сигурен че ще можеш да направиш за момичето, с което си това, което искаш, но ако все пак има желаеща си готов да се пробваш, защото го искаш и за да не разбиеш сърцето и. Това съм аз, но ми се струва и ти.
Как да го преодолееш? Незнам. Може би като се попромениш малко, като не ти пука толкова,флиртуваш повече, като те отреже една минаваш на следващата без да ти пука за предишната и така. Превръщаш се в една машина търсеща секс за една нощ, докато не намериш това, което търсиш....ако вече не е твърде късно и не си се опиянил и самозабравил. Аз все още се инатя, защото искам някоя да ме обича такъв какъвто съм с всичките ми плюсове и минуси(които са много) и за сега удрям на камък. Почти на 24 години, не видял нищо от любовта, с малки изключения може би и изгубил сумата години за живот и дивеене.
ааамииии...да...нещо подобно е и моето положение но както казах и в предния си пост мисля малко или много да попроменя това...засега трябва първо да намеря конкретен обект на чувствата си(което е трудно едно защото голяма част от момичетата с които контактувам си имат приятели и второ защото с всички съм много добър приятел и някак...не искам да ги губя макар и само като приятелки...щото са си ценни личности с които е приятно най-малкото да си говоря...а знаем какъв би бил едекта на един провален опит за задълбочаване на връзката между приятели...в повечето случаи де...)и да събера смелост да действам малко или много импулсивно и без особено ясна първоначална идея и...каквото излезе...в крайна сметка какво губя?...
а и дори да не се получи чувството за хумор и комичния подход към един провалил се опит са сила достатъчна да накара и двамата участници да забравят неловкото чувство което евентуално биха изпитали първоначално...
'Real stupidity beats artificial intelligence everytime'-Terry Pratchett
'Ако ти ще живееш 100 години, то аз искам да живея 100 годии без един ден, защото не мога да живея и един ден без теб'-Мечо Пух...
echii <3
Точно така. Явно както си мислех си приличаме. Ти се сприятеляваш и искаш да си приятел. Е, искаш да си и нещо повече, но не на цената на загубеното приятелство. Затова чакаш някоя да ти подаде знак за да си сигурен че няма да загубиш приятелството и и също един вид да ти помогне в избора, защото красиви момичета много и заети също много.А ако трябва да се водим по животинската си природа, защото и ние сме произлезли от животните, в повечето случаи мъжът е жищникът, ловецът, а жената жертвата(често е обратното и жената само се прави на жертвата за да заблуди мъжът че е големият хищник и ловец, но това е друга тема на разговор(всъщност понякога така е и в природата, виж богомолките например) )Та така. Ако действаме по законите на джунглата може би ще имаме по-голям успех, но ние искаме да дадем любовта си на една жена и тя да даде същото на нас като в същото време сме и най-добри приятели. А в закона на джунглата е просто. Най-силният мъжки опложда женската, прави и поколение и или остава с нея или преминава към друга и така към следващият оплодителен период. Там няма чувства и приятелства и всяко животно се води само и единствено от нагона си. Е, и сред хората все още се срещат такива мъже и жени.
Какво да ти кажа братле, до голяма степен и аз се чувствам горе-долу по същия начин.. Но рано или късно всичко идва на мястото си (поне с това се утешавам и в интерес на иститната, от скоро време насам мога да кажа, че съм що годе щастлив). Горе главата хубаво е, че поне не се затваряш в себе си и да се депресираш и прочие... Това не води до нищо (знам го от личен опит) Успех
ндамного дълго е..
Никога не променяй тази част в теб, която ме обича ...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
