Знам, че всичко, което стана си го правя сама! Защо ли? Много просто. Защото той не е виновен, че ме наранява. Аз просто го позволих. Позволявам го и още. Защото всеки път, в който му кажа, че няма да го потърся повече, потъпквам думите си като го потърся. Не знам, но е по-силно от мен. Ето сега просто искам някакъв контакт с него. Вероятността да получа обида или нищо е голяма. Понякога си мисля, че съм адски слаба и е така, обаче стигам до извода, че явно трябва да си го изживея. Да го търся, докато сама не престана да искам. Но кога ще стане това? Кога ще спра да се унижавам? Постоянно си повтарям всяка една обида от негова страна, но какво ми остава? Обсебена ли съм? Защо се държа така, сякаш не е виновен за нищо? Сякаш не е направил нищо? Какво става с мен?