на 17 съм...нямам почти никакъв опит с момичетата(въпреки че последната година и няколко месеца си комуникирам на 80-85 процента основно с момичета...просто така се случва...) освен приятелски отношения и практика като 'емоционален отдушник'(разбирам се по-лесно с момичета...а и...да кажем че умея да изслушвам и говоря и обикновено те обичат да си говорят с мен...може би и това че ги разсмиам е фактор...) и именно заради това ми е някак невероятно кофти тъй като дори имайки впредвид гореспоменатата ми активна кореспонденция основно с момичета(не че и с момчета не си приказвам...просто вече приятелите ми от мъжки пол нещо взеха да ми стават банални...но приятелите са си приятели де...) и това че според мен не съм дотолкова лишен от достойнства(мамка му...чувствам се виновен дори само като си го помисля...) аз все пак продължавам да бъда разглеждан като обект само на приятелски чувства и интерес и нищо повече...
накратко(доколкото аз мога да го изкажа кратко...) бих могъ да кажа че според мен за момичетата аз съм онова много мило и винаги готово да помага приятелче което е винаги до теб когато имаш нужда и ти предлага рамо на което да поплачеш и съвет с който да ти помогне ако не друго то поне да ти мине по-бързо...но никога нищо повече...
яд ме е също и е момичетата с които имам щастието да си говоря са определено свестни и интересни като личности и всяка си има своите особености било то в мисленето,характера или ако щете визията които я карат да е точно мой тип...и с всички съм страхотно добър приятел и с всички се разбирам...но с нито една(освен едно изключение...)не съм имал по-задълбочена връзка(не ме разбирайте погрешно...мисълта ми поначало беше че съм заобиколен от момичета а съм сам...не че искам да съм всички тях или някоя конкретно...нещо от сорта на 'какъв ми е шибания проблем?...'...)...а в същото време виждам същите свестни и интересни момичета как се зарибяват с пичове които попадат или в каттегория 'лоши момчета' или просто са...ох няма да раздавам определения...не съм на по-високо ниво от другите...да речем че ЯВНО не си подхождат...и това ме потиска защото смятам че не съм дотолкова лишен от достойнства че да бъда вечно пренебрегван...вярно не съм най-красивото момче на света...не съм и най-умния или талантлив...но все пак...не знам...и себе си не мога да коментирам(мога да ви дам възможност вие да го правите но засега нямам намерение да си натрапвам особата на никого...)...
може би и това че съм непоправим романтик и мечтател не ми помага особено...всмисъл...вярвам в истинската и силна любов и такива неща...не ми е за едното чукане(както може би много хора биха си помислили...нищо против секса де...но просто за мен той е отражение и физически израз на чувствата...)...но просто самотата и видимата липса на перспективи сегашното ми положение да се промени(които описах по-горе...) ме карат да се чувствам някак...гадно...самотно...тъж о...
и не е като да съм се депресирал и затворил в себе си...не...напротив...по-скоро не показвам какво ми е...поне не и външно...поне не винаги...но...надявам се да ме разбирате но наистина е тежко да изпитваш с такава сила липсата на човек с мисълта за когото да се будиш сутрин и да заспиваш вечер...може би е преувеличено като чувство но все пак именно това че е чувство го прави невъзможно да се контролира...