blader, по написаното много ми се струва че си приличаме и мисля че може би мога да ти бъда малко полезен. Аз съм в подобна ситуация само че в малко по-лоша. Ти си на 17 години, а аз на почти 24. Имал съм доста време да обмисля нещата и според мен се получава така, защото както и аз така и ти не искаш да нараняваш момичетата, гадно ти е когато на тях им е гадно и ти се иска всеки път по някакъв начин да ги успокоиш. Притесняваш се да не си им досаден, да не си им нахален и да не загубиш тяхното приятелство и затова винаги си пасивен. Чакаш някоя да ти даде знак. Ти искаш романтична любов, такава каквато е по филмите, любов в същото време свързана и с истинско приятелство. Не искаш да се държиш гадно, не искаш да се променяш. Напротив искаш да бъдеш харесван такъв какъвто си с всичките си плюсове и минуси. Искаш любов, чакаш я, но в същото време не искаш да се натрапваш на никоя без да те е пожелала за да не си досадник и нахалник. Вътрешно имаш чувството че няма да можеш да се справиш и не си сигурен че ще можеш да направиш за момичето, с което си това, което искаш, но ако все пак има желаеща си готов да се пробваш, защото го искаш и за да не разбиеш сърцето и. Това съм аз, но ми се струва и ти.


Как да го преодолееш? Незнам. Може би като се попромениш малко, като не ти пука толкова,флиртуваш повече, като те отреже една минаваш на следващата без да ти пука за предишната и така. Превръщаш се в една машина търсеща секс за една нощ, докато не намериш това, което търсиш....ако вече не е твърде късно и не си се опиянил и самозабравил. Аз все още се инатя, защото искам някоя да ме обича такъв какъвто съм с всичките ми плюсове и минуси(които са много) и за сега удрям на камък. Почти на 24 години, не видял нищо от любовта, с малки изключения може би и изгубил сумата години за живот и дивеене.