Здравеите!!!

Напоследък се случвя нещо в живота ми което ме кара да се побърквам и да не спирам да мисля за нея.
Сега ще ви разкажа нашата история.
Запознахме се в нета преди точно година,писахме си около месец,харесахме се и излезнахме на среща.По същото време обаче аз имах приятелка но новото момиче от нета беше момичето за което винаги съм мечтал.Нещата потръгнаха перфектно и двамата се харесвахме много .Излизахме всяка вечер и с течение на времето станахме много близки.Мина месец и аз обясних на старата си приятелка че съм срещнал момиче във което съм много влюбен.Тя ме разбра до някъде и се разделихме като приятели.Тогава нещата в живота ми вървяха повече от добре,имах добра работа и момиче което адцки много обичам.Минаха около 5-6 месеца,двамата преживяхме много и решихме да заживеем заедно.Двамата се обичахме много,имахме подкрепата на родителите ни и всичко беше повече от добре докато един ден аз се прибрах от работа.Тя беше в нашата стая и очите и бяха пълни със сълзи.Поговорихме си но тя не ми каза какво става.След около седмица една вечер преди да вечеряме бяхме в стаята и тела ми звъна.Видях,че е баща ми и му затворих а тя се обърна към мен,усмихна се и ме попита(гаджето ли беше). Аз останах като гръмнат от този въпрос.Отидохме да хапнем и по едно време тя стана ,отиде до стаята и взе телефона ми и го сложи точно между нас двамата.След около 5 мин тела звъна и видях,че бившата ме търси,вдигнах и тя ме попита дали искам да излезем а аз и казах,4е нямам такова желание и затворих.Тогава приятелката ми стана и отиде в нашата стая.Когато отидох при нея я заварих да плаче,питах я какжо става но тя не ми каза ни6то.На другия ден аз я закрах до училището и.След около 5 мин виждам на тротоара следната гледка,моята приятелка и бившата си говорят адски задълбочено.очудих се и отидох при тях.Когато си тръгнахме приятелката ми каза край,до тук беше есичко.Отидохме до вкъщи,събра си багажа и си тругна въпреки моите опити да я спра.Тя бе6ше разбрала,че докато съм ходил с нея съм бил и с другата.Това адцки много я нарани и тя неможа да го преглътне,каза ми че можем да бъдем само приятели и нищо повече на този етап.Аз се одръпнах,след доста опити да оправя цялата каша.През изминалите месеци излизахме чат пат и виждах че тя се чуства добре в моята компания но дистанцията беше налице,смеехме се ,забавлявахме се и така минаха около 5 месеца.Една сутрин се чухме и решихме да илзезем.Видяхме се,обядвахме и тогава тя ми каза че е направила грешка след като аз я попитах дали немисли,че е згрешила с неиното решение да се разделим.Каза ми същто,че няма безгречни хора,че ако можеше щеше да върне времето назад.Същия ден видях голяма промяна в нея спрямо отношението и към мен.Сега се виждаме,тя се гушка в мен и си личи от самолет че се разтапя в прегръдките ми.Вчера когато се разделяхме аз я целунах по нослето и забелязах че не се дръпна,нито си извурна главичката както правеше преди.Обичам я адски много и чуствата ми към нея не са се променили макар,че в момента имам друга приятелка .Ще съм ви благодарен ако ми дадете добър съвет как да подходя за да не пропилея шанса които имам сега.МОЛЯ ЗА СЕРИОЗНИ МНЕНИЯ И СЪВЕТИ.
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ПРЕДВАРИТЕЛНО