Минало и заминало...

[BigFakeSmile]

Напоследък, а и не само сега...и преди ме налягат едни мъчителни мисли за бившия..
Знам, че свърши ли една връзка трябва да затвориш вратите и да продължиш..и по принцип се справям. Но тази връзка беше по-различна..беше нещо красиво..истинско..усещах как и двамата не можехме един без друг..разделяхме се за 30 минути и вече си липсвахме..какво да кажа...беше като приказка, всеки един момент ми беше скъп, безценен. Можех с часове да стоя, да го гледам и да си мисля колко се гордея с него..и отсреща получавах нужното, дори и повече. сякаш аз бях центъра на света му..и той на моя. С техните ме запозна, с цялото си семейство дори, навсякъде ме викаше с него..красиво беше всичко..винаги имаше думи, които да ми помогнат, когато нищо друго не можеше. Затова и подписът ми е такъв "никога не съм го вярвала наистина, беше твърде хубаво, за да е истина"
Така си течаха дните в..идилия да кажа...до момента в който се случи нещо и бях принудена да стоя вкъщи един месец...дори без училище..тогава бях много изнервена, той разбира се идваше, но усещах, че колкото е близо, толкова и далеч..казах му го..и почнаха караници 3-4 дена подред..докато не дойде и деня, в който всичко приключи...
Преди един месец го видях за пръв път от месец и половина, сърцето ми щеше да изкочи..в клуба, в който аз ходя..и той често е там..поздравяваме се уж всичко е наред...ама просто ми е трудно като стане дума за него..и всичко свързано с него..дори като видя като неговата кола..
времето всичко лекува, вярно, няма незаменими хора...никой не е единствен..нопросто ми тежи, гледам си кефа уж, правим си шоуто с приятелите, но нали знаете какво е да усещаш, че нещо ти липсва?
иисках просто да го напиша всичко това..да ми олекне мъничко

[sladkish_14]

ИМА незаменими хора и не при всички времето лекува,. имам чувството, че това е измислено само, за да им стане по - добре на хората.. Аз съм в същото положение, но вече повече време от тебе.. Днеска за пръв път сложи снимка на него и новата му приятелка на скайп и написа едни много хубави думи и колкото и време да беше минало това не попречи след като го видях корема ми да ме пререже и несъзнателно да се стечат сълзите от очите ми.И все пак смело напред

[GregoryHouse]

Не си трови живота с тва да търсиш любовта. Винаги свършва така. Happy End има само в приказките !

[SoStarstruck]

ИМА незаменими хора и не при всички времето лекува,. имам чувството, че това е измислено само, за да им стане по - добре на хората.. Аз съм в същото положение, но вече повече време от тебе.. И все пак смело напред

[BigFakeSmile]

Не си трови живота с тва да търсиш любовта. Винаги свършва така. Happy End има само в приказките !

не аз не съм тръгнала да търся любовта ;д просто си дойдоха тези чувства без да съм очаквала нищо сериозно
и сега нищо не търся..каквото дойде...защото е хубаво да си жевееш живота по купони и дискотеки ама в един момент осъзнаваш, че и друго е нужно..

[sexa_na_kompleksa]

Защо не пробвате пак? Къде пише, че бившите си остават в миналото? Така като гледам сте се скарали за нещо глупаво.

[MaLkaTa_LaDy]

Все едно това аз съм го писала... Съвети не мога да ти давам. Мога само да ти кажа, че и аз се чувствам от същия начин и с риска да те обезкуража, съм така от една година. Е, явно е незаменим. Просто стои като прототип в съзнанието ми и се опитвам да наместя образа на всеки следваш, в този този калъп, от който имам чувството, че е изваян перфектния. Перфектния, когото срещнах, имах и загубих.

[justonegirlwithonehope]

Нормално е да ти липсва, след като си изжяла с него нещо толкова красиво и истинско, но защо се отчайваш ? Има хора и хора, опитай се да го игнорираш, да спреш да мислиш за него.Не гледай назад, може би е трябвало да се разделите.Нали знаеш - всяко зло за добро.Не плачи, сълзите и тъгата на лицето няма да го върнат.Усмихвай се, живей си живота и се надявай да срещнеш някой също толкова истински колкото него.Заменим е повярвай ми, нито ти е първия, нито последния.Не можеш да направиш нищо, няма да се съберете отново, може и да се съберете, но ще е грешка, ако се случи.Помисли, ако отново сте заедно, тази връзка от самото си начало ще крие в себе си и своя край, който ще е много по болезнен от предния.Пак ти казвам, живей си живота с гордо вдигната глава и потърси любовта.

[wasch0]

ИМА незаменими хора и не при всички времето лекува,. имам чувството, че това е измислено само, за да им стане по - добре на хората.. Аз съм в същото положение, но вече повече време от тебе.. Днеска за пръв път сложи снимка на него и новата му приятелка на скайп и написа едни много хубави думи и колкото и време да беше минало това не попречи след като го видях корема ми да ме пререже и несъзнателно да се стечат сълзите от очите ми.И все пак смело напред

хах.. моята история е същата.. почти година без него .. той продължава напред, а аз стоя и го чакам

[wasch0]

Все едно това аз съм го писала... Съвети не мога да ти давам. Мога само да ти кажа, че и аз се чувствам от същия начин и с риска да те обезкуража, съм така от една година. Е, явно е незаменим. Просто стои като прототип в съзнанието ми и се опитвам да наместя образа на всеки следваш, в този този калъп, от който имам чувството, че е изваян перфектния. Перфектния, когото срещнах, имах и загубих.

Толкова хора имат като моята история.. ето и ти, и авторката, и момиче,което е коментирало.. Трудно е, разбирам те и аз също година ОБИЧАМ..

[BigFakeSmile]

не, аз за него не плача,не мога да кажа, че не съм го правила, но депресии не допускам, не съм от хората, които си позволяват да се саморазрушават..
в живота всичко (айде без училището) е тип топ...мога да кажа, че се опитвам да го живея по най-добрия начин, по който мога, постоянно хора и шум да има около мен, но всеки има моменти, в които остава сам със мислите си ии тогава идва всичко..

[XxTheOnexX]

А и на мен ми се е случвало така да ме връхлетят мисли за един по-бивш приятел. Мога да кажа че той точно беше първата ми истинска любов и всичко беше прекрасно..обаче всяко хубаво нещо си има край. Сега много рядко се засичаме и понякога дори не се поздравяваме, ама не ми пука..станал е много различен човек и не мога да го позная. Понякога ми се иска пак да се върна в онея години, когато бяхме много добри приятели..още преди да тръгнем..и ме обзема една тъгаа Той беше първия, който ме обичаше до болка..и както изживяхме нещо много хубаво, така и много се наранихме един друг и всичко свърши по един хубав начин все пак..запазихме си отношенията като близки приятели..за известно време, обаче вече нищо не е същото. Все още ми се иска да се видя с него и да си поговорим обаче той май вече няма голямото желание да ме погледне дори. Не ми пука..имам си сериозен приятел вече

[Chefinkaaa]

Нормално е да ти липсва, след като си изжяла с него нещо толкова красиво и истинско, но защо се отчайваш ? Има хора и хора, опитай се да го игнорираш, да спреш да мислиш за него.Не гледай назад, може би е трябвало да се разделите.Нали знаеш - всяко зло за добро.Не плачи, сълзите и тъгата на лицето няма да го върнат.Усмихвай се, живей си живота и се надявай да срещнеш някой също толкова истински колкото него.Заменим е повярвай ми, нито ти е първия, нито последния.Не можеш да направиш нищо, няма да се съберете отново, може и да се съберете, но ще е грешка, ако се случи.Помисли, ако отново сте заедно, тази връзка от самото си начало ще крие в себе си и своя край, който ще е много по болезнен от предния.Пак ти казвам, живей си живота с гордо вдигната глава и потърси любовта.

Съгласна

[kukli4kata001]

след всичко хубаво предполагам не ти е хич лесно да го забравиш.Мога да кажа,че донякъде и аз бях така,всичко свърши (то даже не беше започвало, но тва е друг въпрос..) и аз постояно си припомнях хубавите моменти, примерно как дойде и ме гушна на рождения ми ден,пожеланието, как ме поглеждаше..до тук да спра (мразя го тоя човек вече..ха докъде се стигна.И въпреки това, спокойно мога да кажа,че той има вината за всичко.Не ща да знам квото и да било за него!!)..
И сега съвета ми..не можеш да го забравиш ясно е, не ти е причинил достатъчно болка, че да го намразиш единственото нещо, което ти остава е ВРЕМЕТО. Та щом се сетиш за всички тия хубави моменти и почнеш да се усмихваш и се надяваш всичко да се оправи, да върнеш времето назад, да сте заедно..просто прекъсвай мислите си, сетиш ли се веднага слагаш чертата и спираш да мислиш! Колкото и да хубаво да е било, е МИНАЛО, това е достатъчно жестоко за да те накара да спреш да бленуваш по него.

[buuu]

леле толкова красиво написани неща.. карат ме в съзнанието ми да излпуват спомени.. аа нене..

[LadyDi]

Аз не разбрах защо си допуснала да се разделите, ако всичко е било толкова прекрасно??

[BigFakeSmile]

доста са сложни нещата...
като бяхме заедно още стана една катастрофа, докато той шофираше...
крака ми се счупи, затова трябваше да стоя у нас. Той се обвиняваше, виждах, че наистина се тормози, но не мога да отрека, че и твърде голямо внимание и тревоги отделяше по поправката на колата, които по-късно се превърнаха да не кажа в по-големи ядове за прословутата кола, отколкото за мен..
Аз се дразнех, че той си излиза а аз не мога да мръдна..той ме разбираше, но не изцяло..и почнахме просто да се караме
Аз допуснах грешки, той също...но с това поредно предизвикателсвто не можахме да се справим...
Както и да е, има един цитат "С тебе и без тебе, животът продължава"
остават хубавите спомени, от всяка връзка се извлича поука...
Просто мисля за това, защото понякога усещам, че от една страна той иска да се съберем, но вероятността да се заблуждавам е огромна, така, че пъълен напред...

[Take_That]

Защо просто не се опитате да оправите нещата