след всичко хубаво предполагам не ти е хич лесно да го забравиш.Мога да кажа,че донякъде и аз бях така,всичко свърши (то даже не беше започвало, но тва е друг въпрос..) и аз постояно си припомнях хубавите моменти, примерно как дойде и ме гушна на рождения ми ден,пожеланието, как ме поглеждаше..до тук да спра (мразя го тоя човек вече..ха докъде се стигна.И въпреки това, спокойно мога да кажа,че той има вината за всичко.Не ща да знам квото и да било за него!!)..
И сега съвета ми..не можеш да го забравиш ясно е, не ти е причинил достатъчно болка, че да го намразиш единственото нещо, което ти остава е ВРЕМЕТО. Та щом се сетиш за всички тия хубави моменти и почнеш да се усмихваш и се надяваш всичко да се оправи, да върнеш времето назад, да сте заедно..просто прекъсвай мислите си, сетиш ли се веднага слагаш чертата и спираш да мислиш! Колкото и да хубаво да е било, е МИНАЛО, това е достатъчно жестоко за да те накара да спреш да бленуваш по него.