споделяме или..

[DevilWish]

на майка ми казвам всичко даже за секс, наркотици...........Всичко.Няма м тайни от тази жена.Родителите са единствените хора, които никога не биха те предали знайте го добре това.И това, че ги лъжете нон-стоп е мн мн лошо....ше го осъзнаете, когато вие станете родители.

[Stan4o123]

Не споделям. Повече ми се иска на мен да споделят...близките ми...да ми говорят като на голям човек (макар,че не се чувствам напълно такава)...Винаги има какво да научиш от по-големите...

ти добре ли си...майка ми ми обяснявя как не вървял половият им живот с тате...ОМФГ...седа и гледам като ударен,а тя не осъзнава,че тази информация е крайно неподходяща...

[GossipGirl89]

Много рядко споделям с мама. С приятели споделям почти всичко, но с нея някак си не мога да се отпусна и да говоря спокойно. Може би проблема е в това, че тя е от друго поколение и е малко консервативно настроена към някои неща... и другото, което е - малко е традиционистка, т.е. ако й споделя например някаква конкретна ситуация с момче, което не се е държало както трябва с мен, тя веднага приема идеята, че той не ме заслужава и не е за мен, просто защото така е прието... ако някое момче не се държи добре с тебе значи край-трябва да го разкарааш... и това винаги ме е дразнело, защото хората са различни и има ситуации, в които това нещо не важи... Общо взето заради тия неща не обичам да споделям с нея. Иначе като човек е много готина и винаги ще се отзове и ще ти помогне с квото може ама специално за любовните проблеми не я бива

[yuyuto]

Споделям много. Откакто минах трудните пубертетски години, с нея сме приятелки. Не й казвам баш всичко, но нямам и притеснението да говоря на по деликатни теми с нея, майка ми е доста разбран човек.

[SmilezZz]

Ами не споделям много..От време на време (ако се случи),но е рядко да споделям с тях

[sian4eto]

Споделям й,но не всичко

+

[onestar]

Не се засичаме често, а когато това стане дори пропускаме да си кажем "здравей".
Когато се налага говорим кратко, за да не се скараме.
Тоест... не споделям абсолютно нищо.

[justwondering]

Споделям предимно с майка си и не всичко. Някой най-лични неща не ги споделям с нея- или с най-добрата ми приятелка, или с никого. И тя го знае и може да се каже, че не й е особено приятно, преди няколко дни ми каза: "Ама ти с мене нищо не споделяш" и й беше тъжно. Не знам, просто така съм свикнала.

[FiRe_LaDy]

Всяка вечер й разказвам как е минал деня ми,какво ми се е случило.Ако съм имала някакви съмнения относно това,което съм направила или ще трябва да направя - питам (не винаги правя това,коеот ми казва,но все пак я изслушвам).Никога не ме е предавала и в най-трудните ми моменти е била до мен.Не й говоря много много за сериозните ми проблеми.С по 2 - 3 думи й казвам,а тя си ме познава и доста ми говори.Дори да не отида да говоря с нея,когаот имам проблем - тя усеща и идва сама при мен.Благодарна съм,че имам такава майка.Супер е.С баща ми също споделям понякога,когато имам нужда,а майка ми я няма.Гордея се с родителите си.

[c0ci]

Спрях да споделям с наще когато бях на 7.Даже не знаят дали имам приятел или нямам

[SpOrTs_GiRl]

Аз споделям повече с татко.

[vanesa0pld]

Аз не споделям. Моята е клюкарка, а и не се разбираме кой знае колко добре/просто сме различни/. Аз на приятелките си не споделям кой знае колко, пък на майка ми ли...

[pussucetka]

Споделям от време на времее .. но само важните неща които я вълнуват .. за другите работи само с приятелки мога да споделя ..

[Djia]

споделям с майка ми,но не всичко баща ми е във камената ера ,неразбира младежта

[nqkafsi_tam]

ми аз да ти кажа моите родители са супер печени, всичко мога да им кажа щото ги чувствам супер близки , ама проблема е че никога не ме разбират, за жени пък не обичам да си говоря с тях някво ми е неудобно нз ...

[Shely]

Това не е въпрос само за момичета..но те са по-близки с майките сии..Имам един въпрос споделяте ли с тях ? Ако споделяте всичко или??

Не споделям нищо от личният си живот с родителите си.

[egois74e]

^ и аз... порпинцип не споделям лесно неща, които ме тревожат много, а ако споделя ще е след време и то с най-близката ми приятелка

[slun4ice_90]

Преди хич не споделях с майка,но напоследък си говорим за всичко...Тя е готина,но понякога иска да я слушам за всичко.Налага се,като мен... И става каша,защото даже забравяме за к'во сме говорили.Наскоро си лафихме и сякаш, т'ва което ми каза ми "отвори очите".За един мой проблем,не съм очаквала даже да говорим на тази тема.Когато бях по-малка се срамувах да говоря с нея, на тема момчета.За това споделях с моята най-добра фр-ка.Сега съм на 19 и осъзнах,че майката е най-добрата приятелка на дъщеря си. С баща ми хич не си говорим,направо си викаме... Не се разбирам с него,за това и няма за какво да му споделям.Той просто, не знае как да говори с мен... Сигурно и при другите бащи го има т'ва. Винаги съм искала да имам сестра,но имам двама братя. Случвало се е да питам единия за нещо,но на повечете ми въпроси се е спуквал да се смее. Такъв е животът!

[EsteticLoff]

Ако става въпрос за момчета ии разни такива ... не обичам да споделям с наще ( все ми изнасят лекции, че съм малка за гадже ии такива .. )

[vesito13]

С майка ми мога да говоря за всичко, разбираме се, помага ми и ми е много по-спокойно, когато съм споделила нещо с нея. Колкото и да сме заети, винаги намираме време да поговорим, разказвам и как е минал деня ми, моля я за някой съвет. С приятелки не споделям и половината от това, което съм споделила с майка ми. Първо бих предпочела да споделя с нея, отколкото с приятелка.
С баща ми също говоря за много и различни неща, за училище, за приятели, за спорт, как е минал неговия ден Но вече по-лични работи, като да речем връзката ми с него не мога да я коментирам, а и той не изявява голямо желание