Всяка вечер й разказвам как е минал деня ми,какво ми се е случило.Ако съм имала някакви съмнения относно това,което съм направила или ще трябва да направя - питам (не винаги правя това,коеот ми казва,но все пак я изслушвам).Никога не ме е предавала и в най-трудните ми моменти е била до мен.Не й говоря много много за сериозните ми проблеми.С по 2 - 3 думи й казвам,а тя си ме познава и доста ми говори.Дори да не отида да говоря с нея,когаот имам проблем - тя усеща и идва сама при мен.Благодарна съм,че имам такава майка.Супер е.С баща ми също споделям понякога,когато имам нужда,а майка ми я няма.Гордея се с родителите си.