Мисля, че това ще ти помогне

МОЯТ ПЪТ ПРЕЗ ПУСТИНЯТА
Есе
Замисляли ли сте се някога какво представлява вашият път през пустинята?Аз да.Даже си го представям.Дълъг,песъчлив път,загледаш ли се в далечината,не виждаш какъв е той.Бъдещето е неясно.Но тази част която се вижда е хубава:равен,сенчест,безпр пятствен път.Но само така изглежда.
Пътят през пустинята не е само поставени препятствия и премеждия.Той е и като книга.Зададеш ли си правилния въпрос,тя се отваря там където е отговора.Вървейки по пътя на живота искам да разбера коя съм аз.Да узная всичко за себе си.Да разбера каква е мисията ми на Земята,целта на моето съществуване.Питам се и какъв ще е пътя в онази част,която не се вижда.Препятствия ще има,но сама ли ще ги преодолявам?
Хосе Марти е казал:”Най-трудната професия е да бъдеш човек.” Защо?Какво сложно има в това?-ще попита някой.За да бъдеш „истински”човек,който живее в разбирателство с всичко и всички около себе си,трябва да притежаваш някои качества.Човешка душа,в която между добродетели и пороци да съществува една съвършена хармония.Не трябва да забравяме и сърцето.Но с него може да се гордее само този човек,за когото приятелите и близките му са по-важни.Този,който е заслужил любовта на хората до себе си.Не е лесно да бъдеш човек.Той създава или руши,живее или твори.Не бих казала, че аз съм пример за това съвършенство,което описвам.Не!Всеки носи частица от”съвършения човек” в себе си.Едни хора притежават голямо сърце,други-дарбата да общуват и по този начин да помагат, а трети-просто обичат да дават на хора в нужда.Моята книга отдавна е отговорила на въпроса:”Коя съм аз?” Знам,че съм прашинка от вселената със своя чистота и трептене.Имам амбицията да се усъвършенствам духовно.Не съм претенциозна,но не ми стига наученото дотук.Определено нямам желание да разбирам как са произлезли атомите,да мога да изчислявам скоростта на поредната заблудена комета,нито да определям с абсолютна точност процентното изменение в цените за следващата календарна година.Това,което искам,към което се стремя,което определя багрите в сънищата ми и често ме кара да поглеждам към небето в търсене на несъществуващ отговор…Това , което няма име,цвят и мирис…е нищо като любопитство.От онзи вид любопитство,което не може да бъде задоволено.Появяват си нови и нови въпроси,чакащи своя отговор.
Любопитството е и онази част от мен която ме кара да се запитам:”Имам ли мисия,която трябва да изпълня?Каква е тя?” Разбира се,че имам мисия.Всеки се ражда с такава.Какво е това мисия ли?Според мен това е нещо като задача,кодирана вътре в теб.Нещо като код,който трябва да следваш. Мисията стои на първо място,всички останали неща са по-маловажни.Също така е в основата на принципите които следваме,а тези принципи определят човека.Много е важно да определиш мисията си, не разбереш ли смисъла й,това означава да се луташ безцелно по пътя. Различните хора я определят по различен начин.Някои допринасят за развитието на науката ,други се грижат да запазят природата чиста и естествена,трети имат принос в политиката, като Томас Джеферсън, автор на декларацията за независимостта на САЩ , като известните български революционери – Васил Левски,Христо Ботев,Георги Сава Раковски, дали живота си за благото на родината, като българските писатели – Иван Вазов,Любен Каравелов,Петко Славейков,дали толкова голям принос за развитието на нашата литература.Всички тези хора са разбрали мисията си и са я изпълнили блестящо.Каква е моята задача,какъв е кода,който трябва да следвам?Попитах книгата,попитах сърцето си и отговорът беше един и същ –хората.Моята мисия е да помагам на хората.Има много начини да окажеш помощ:чрез услуга на приятел, чрез съвет ,можеш да помогнеш на болен човек чрез народната медицина или просто да учиш децата, да им даваш началните знания,да ги напътстваш да разберат своето предназначение.Но но 16 години възможностите са ограничени.На тази възраст е достатъчно да отстъпиш място в рейса на по-възрастен човек,да носиш тежките торби на изморена жена.Не е много,но така се започва.Малките стъпки по-късно стават големи.В това се състои моята мисия,знам какво се иска от мен,знам и какво трябва да направя.
Моят път през пустинята е осмислен,устремен напред ,целенасочен.Не знам дали преходът от единия до другия край ще е лесен.Едно е сигурно- препятствия ще има.Какви?Всякакви!Може да са под формата на камъчета,малки и големи,може да са локвички,малки и големи,може да са цели реки или пропасти.Над някои от тези пропасти и реки ще има мостове по които да се мине, а други ще трябва да се заобиколят.Защо над някои ще има мостове ли?Тези мостове са приятелите,близките,хората около теб.Те ще те преведат през моста,ще ти подадат ръка,за да минеш пропастта,ще ти посочат камъчето,за да не се спънеш в него.Те ще ти помагат,но не винаги.Понякога ще си сам,ще срещаш разклонения,ще избираш.Това е пътят на живота.Той не е предначертан предварително.Всяка твоя крачка го променя.Не е карта,която можеш да научиш,да видиш преките пътища и опасните участъци. Също както животът не е урок,който да наизустиш.Пътят ще е труден,но аз няма да съм сама.Също както и вие няма да сте сами.Понякога пътищата се пресичат и сливат в едно.Тогава ставате двама.Двама,които споделят един път,един живот.
Разстоянието, което съм изминала дотук е малко, а това което остава е много.Знам какво искам от живота,също както знам коя съм-частица от едно цяло,знам мисията си-да помагам на хората.Не материално,а духовно,да намерят душевен покой.Това не е професия,не е и начин за печелене на пари.Това е просто мисия.Плановете са готови.Въпросът е:”Ще успея ли да ги осъществя?”Пътят през пустинята,това е животът.Тайнствен и мистериозен, на места ще е светло,а другаде тъмно.Бъдещето си остава все така неясно и променливо.