Аз тази "неизменна част" съм я пропуснала с по - голямото момче от мен и в предишната ми сериозна връзка и в сегашната .. ии не съжалявам ако трябва да съм честна! Страх от това да я сравни с някоя друга .. нима повечето жени не се страхуват точно от това, защото не веднъж са ставали свидетели и потърпевши? пф ..

Към авторката .. по - скоро е страх от това да не го загубиш, а не от това да не "навлезеш в личното му пространство .. да се опиташ да присвоиш неговата свобода" .. Нормално е да не искаш да свършва вашата приказка, но понеже ти се струва твърде хубаво, за да е истина и за това малко или много се е породил този страх у теб .. аз не виждам нищо глупаво в това .. е да не е хубаво, но определено няма да помогнат упреците .. Няма нищо лошо в това да искаш да си "единствена и уникална" за него, защото точно това те прави различна от всички останали ..
Как да го преодолееш? .. иска ми се да ти кажа "опитай се не е трудно", но не мога .. мога само да ти напиша "опитай и всеки път когато усетиш ревност или страх го наречи се сещай за това колко хубаво ви е заедно и в крайна сметка как няма особено голяма полза от това да се здърпвате макар и за такива малки неща" .. успех!