Бях така скоро. Разликата е , че ние сме заедно от няма и 2 години , но предполагам това не е от толкова голямо значение. Чувствах същата тая празнота , дори му го казах.. за два-три дни го нараних толкова много.. за тези два-три дни просто направих така , че да не знаем и двамата дали ще продължим. Но си казах , че не може да съм си губила времето толкова дълго и сега просто всичко да приключи. Да , и нашето е връзка от разстояние , аз уча в друг град и се виждаме само през уикендите. Та споразумяхме се един вид за известен период от време да се държим като приятели.. пишехме си , обаждахме си се , пращахме си смс-и , но само по приятелски. Никакви целувки , обяснения в любов и мили думички. Две седмици не се прибирах. Когато се прибрах не издържах просто. Веднага се сгуших в него и от тогава сякаш се влюбих отново. Мисълта ми е , че нещо такова би могло да помогне. Успех, и не проваляй такава връзка заради моментно състояние.