Такамм.. моят проблем е следният. Значи имам сериозен приятел от 5 месеца, обичаме се, прекарваме си страхотно заедно и така нататък. Проблемът е в родителите ми и по точно баща ми..
Първо - той и гаджето ми бяха горе долу добри приятели до преди да тръгнем..
Второ - като проблем той изтъква също и факта, че той е доста по-голям от мен - 6 години (аз на 16, той на 22)
И още баща ми твърди, че откакто съм стова момче много съм се променила... Че си личи че съм лудо влюбена и ще направя някоя щуротия.. Винаги правя каквото си искам и не слушам нашите, закъснявам вечер, много често излизам и т.н.
Много често се карам с нашите заради гаджето. Преди ми даваха зор и да го зарежа, но се отказаха като видяха, че няма да го направя само защото те така искат.
Често пъти и съм била наказвана.. вземане на телфона за няколко дни, спиране на интернета, по малко излизания и т.н.
Както е и в момента. Не ми дават да излизам, постоянно ми се обаждат къде съм, с кой и какво правя... Този път проблема беше, че баща ми ни видя да се натискаме с приятеля ми зад една сграда... знам, глупаво, но тогава имахме много проблеми, за да се съобразявам с това къде съм.. оттогава баща ми се държи много хладно с мен даже тая вечер ми говореше някои неща.. едва ли не аз съм ку*ва вече...
Обичам момчето, но като се замисли човек заслужава ли си да си постоянно в конфликт с родителите си заради някого, който е просто временно в живота ти...
От всички тези проблеми оставих на заден план и учене и приятели и всичко... Понякога си мисля колко много главоболия бих си спестила ако оставя това момче, но като си помисля какво ще бъде без него живота ми Не мога и не искам без него... Не знам какво да правя.. Моля за съвети и мнения