Аз не го обичам,та ние се виждаме едва от 2 месеца,но имам чувството че започвам да се влюбвам,поради простата причина,че отдавна не ми се е случвало да се събудя с усмивка,да не обръщам особено внимание на ежедневните проблеми.. и .. знаете какво е да си влюбен.А това за разделянето,дори не съм си го и помисляла,да го разделям с жена му,първо-защото това и Мис Вселена не е способна да направи,второ-че и да приемем,че е възможно,аз нямам бъдеще с него,защото всичките ми роднини без изключение ще се отрекат от мен.И става точно като в сапунен сериал хах,Аз знам че накрая само аз ще страдам от цялата ситуация.Не му вярвам,знам че ме лъже,за да ме види в леглото си,то и реално погледнато и двамата си знаем положението и няма какво повече да изискваме един от друг,но ми е хубаво,когато се виждаме,хубаво ми е когато ме прегръща и ми казва мили думи.До къде съм стигнала,че да предпочитам да си затварям очите и да се правя,че вярвам в лъжите на някой си,само за да имам някого до себе си.Напоследък имам толкова мн проблеми и сам човек ги понася мн тежко,а когато имаш някой до себе си,някой когото да ти обръща внимание по онзи-другия начин,да търсиш нежност..нз и аз ...