Безсмислена връзка

[gia_sena_mono]

Здравейте! Как сте?
Реших да пусна тази тема и да разбера има ли такива хора,освен мен...
Попадали ли сте в ситуация, в която имате човек до себе си, знаете, че не е за вас, но въпреки това сте с него? Нещата не вървят, караниците са 100% гарантирани, веселите моменти (ако изобщо ги има) бледнеят пред тях, а вие сляпо продължавате незнайно накъде. С времето губите желание за каквото и да било, затваряте се в себе си. ставате друг човек (апатичен, нещастен,тъжен дори) и не излизате от вас, дори животът ви ви изглежда някак безсмислен и провален. А човекът до вас се опитва всячески да ви ограничава и едва ли не ръководи...И въпреки това, страхът да не останеш сам някъде тайно, но настоятелно ръководи всичко това и ви държи на грешното място.
Нека не наричаме това мазохизъм,а страх, нерешителност, търпение, пасивност или дори апатия.
Благодаря за отделеното време.
п.с. Честно да ви споделя, понякога си мисля, че имам нужда от психолог, на когото да споделя в детайли и да ми даде съвет.

[SoStarstruck]

Нека не наричаме това мазохизъм,а страх, нерешителност, търпение, пасивност или дори апатия.

С една дума: любов.

Честно да ви споделя, понякога си мисля, че имам нужда от психолог, на когото да споделя в детайли и да ми даде съвет

Ако всеки,кой е минал през това си наемаше психолог,99% от населението на Земята щяха да са депресирани,а психолозите най-добре платените хора в цял свят.

Да,случвало ми се е.

[valdesbg]

SoStarstruck не се заблуждавай - това не е любов.

А иначе авторке - сподели на мен Имам репутация в тоя форум, не един човек е потърсил помощта ми. Конфиденциалността е гарантирана

Ако се чудиш как - ЛС, скайп, мейл.. както ти е удобно

[gia_sena_mono]

SoStarstruck не се заблуждавай - това не е любов.

А иначе авторке - сподели на мен Имам репутация в тоя форум, не един човек е потърсил помощта ми. Конфиденциалността е гарантирана

Ако се чудиш как - ЛС, скайп, мейл.. както ти е удобно

Благодаря! Каквото съм сметнала,че е най-основното,което мога да споделя, съм го написала.

[xkorem]

Наистина връзката е безмислена/.....

[ReachlessGirl]

Не ми се е случвало и не бих търпяла .. безмислено е!

[valdesbg]

п.с. Честно да ви споделя, понякога си мисля, че имам нужда от психолог, на когото да споделя в детайли и да ми даде съвет.

Ставаше въпрос за това. Каквито детайли искаш - сподели ми ги

А иначе нем и се е случвало, но в момента имам подобен случай на едно момиче. Та горе долу имам представа за какво иде реч.

Ти доста вярно си тръгнала към страха да не останеш сам. Щото както и да говъртим той си е в основата на тоя проблем. Сега да разгледаме какво го предизвиква и защо се появява.

Човек по природа е стадно животно, и като такова самотата му е чужда и плашеща.На съвсем подсъзнателно ниво самота = смърт,щото спомни си в праисторията когато садебнели десетки гладни зверове какво означава да те изоставят. Разбира се днес няма такива опасности, но този страх е останал и се е видоизменил. И сега се е превърнал в страх да си без половинка. Защото това би означавало че си незавършен, че нещо ти има, че не си в ред и така нататък. Get the point, right?

Няма нищо лошо в това да бъдеш сам за известно време. Разбира се защото имаш някакъв проблем, а просто защото не си се запознал с нов човек. Да бъдеш с някого или напротив да не си с никого защото имаш страх от самота/обвързване вече е сериозен проблем, защото те поставя в ситуация на зависима от чужд човек. А ти сама знаеш колко е гадно да си зависима, и да се чувстваш изплашена.

Моя съвет е да проведеш диалог съ ссебе си и да се убедиш че когато нещо не върви и се налага да сложиш край, то най-добе е да се случи това. Няма нищо лошо да нямаш половинка за определен период от време. Ще попиташ колко е тоя период? Ами колкото на тебти е нужно да се почувстваш готова за нова връзка. Може да е 2 дена, може да е една седмица или два месеца.

Няма грешен отговор

Успех!

[Hook]

Преминавала съм през абсолютно същия период като твоя... Той искаше да е навсякъде с мен, да знае какво правя всяка една секунда..и да, беше ужасно, но не го прекратих (поне не навреме).Не исках да го виждам, не излизахме, аз самата се чудех за какво да се скараме само и само да не го чувам.. знаех,че не е любов..то даже не беше и сигурност, а не знам и аз какво... просто мисъл, че не съм сама. И тази пародия (10 мес.) продължи докато не срещнах настоящия си приятел, което всъност ми даде мотивация и сила да оставя другия.. Не прави моята грешка. Аз сега съжалявам за изгубеното време с него..за пропиляната свобода.

[bezobraznica]

На мен ми се е случвало.. Но взех нещата в мой ръце и сега всичко е наред.. ..

[ivcheto0o]

Това е страх от самотата.И 4есно казано понякога и аз го имам този страх,но за щастие не съм попадала в такава ситуация и нз какво то4но бих направила.

[kremen4eto]

Попадала съм в такава ситуация, но не сме се карали постоянно. Той се влюбваше и ми сваляше звезди, а аз не бях забравила бившия си. Не исках да го наранявам, от самото начало не знаех защо съм с него, но му дадох шанс и време. А той ме 'държеше' постоянно за ръка и нямах никаква свобода. С всеки ден ми ставаше все по досаден, а той хлътваше все повече. Чувствах се ужасно. Приключих нещата на 13ти февруари ... беше отвратително и беше заради бившия.

А ситуацията, която описваш е нещо подобно. Не бих търпяла. И моя случай го прекратих много бързо. Просто не обичам да си губя времето

[3oPuTy]

Доса трябва да ми хлопа дъската за да позволя да попадна в подобна ситуация ...

[XTREMEFREERIDE]

С две думи - губиш себе си за да бъдеш с него. Обичаш го напук. Защо ? Каква любов е това ? Има ли нещо , което да те задържа с него , въпреки караниците и всичко останало ? Остани сама със себе си и си задай някои такива въпроси. Дано разбереш кое е най-правилното решение.

[sunshinepp]

На мен ми се е случвало.. Но взех нещата в мой ръце и сега всичко е наред.. ..

И на мен ми се случва . .

Я сподели какво направи за да оправиш неущата защото аз опитах толкова много неща и все тъпи и безмислени , но . .. не става

[Take_That]

Не се променяй заради друг... ако той те обичаше, щеше да те приеме такава, каквато си. Самотата наистина понякога тежи, но по-добре да си сама наистина, отколкото да си с някого, но в същото време да се чувстваш сама.

[SoStarstruck]

SoStarstruck не се заблуждавай - това не е любов.

Е да,не винаги,но може би защото при мен беше и затова съм толкова категорична..

[slun4ice_90]

Има ги от тези неща,които изброяваш...

[loveisgonee]

На мен ми се е случвало.. Но взех нещата в мой ръце и сега всичко е наред.. ..

И на мен ми се случва . .

Я сподели какво направи за да оправиш неущата защото аз опитах толкова много неща и все тъпи и безмислени , но . .. не става

Аз също бях.И то не отдавна преди 2 месеца когато реших да сложа край на едно "безсмислие".Бяхме заедно 3 години и да била съм щастлива задоволена с това,което винаги съм искала,но незнам свободата липсва и просто нямаш избор.Не се залъгвай,че ще останеш сама това няма да се случи имаш приятели,които няма да те оставят сама.А и рано или късно ще се появи принца А докато това стане се радвай на свободата защото е нещо много хубаво.Незнаеш какво е да излизаш и да правиш каквото искаш без да ти държат сметка за това след като в продължение на доста време си бил подложен на това.И за това действай такива връзки като нашите нямат бъдеще измъчваме себе си и човекът до нас.
Успех и на двете просто няма какво да го мислите един живот живеем за да го пропиляваме във несмислени неща

[sladur4etyYy]

не съм попадала в такава ситуация. важното в една връзка е да получаваш от човека до теб това, от което имаш нужда, да си по- щастлива с него, отколкото сама. ако си нещастна, къде е смисълът изобщо? по- добре сам, отколкото зле придружен.

[NeENormalen]

Здравейте! Как сте?
Реших да пусна тази тема и да разбера има ли такива хора,освен мен...
Попадали ли сте в ситуация, в която имате човек до себе си, знаете, че не е за вас, но въпреки това сте с него? Нещата не вървят, караниците са 100% гарантирани, веселите моменти (ако изобщо ги има) бледнеят пред тях, а вие сляпо продължавате незнайно накъде. С времето губите желание за каквото и да било, затваряте се в себе си. ставате друг човек (апатичен, нещастен,тъжен дори) и не излизате от вас, дори животът ви ви изглежда някак безсмислен и провален. А човекът до вас се опитва всячески да ви ограничава и едва ли не ръководи...И въпреки това, страхът да не останеш сам някъде тайно, но настоятелно ръководи всичко това и ви държи на грешното място.
Нека не наричаме това мазохизъм,а страх, нерешителност, търпение, пасивност или дори апатия.
Благодаря за отделеното време.
п.с. Честно да ви споделя, понякога си мисля, че имам нужда от психолог, на когото да споделя в детайли и да ми даде съвет.

ТУК няма нищо общо с любов, колкото до страха да не останеш сам/а - дай снимка и ще ти кажем ...
Бягай далеч от такива хора с риск да си останеш сам/а цял живот!!! НЕ си струва... на 50 г. и в психиатрия ще влезеш... Майка ми е с такъв човек (баща ми) и се чудя как още не го е оставила, и как е възможно да се излъже и води по акъла му!...
такива хора няма да променят държанието си към теб... по скоро ще го влошат и наложат още повече...
Имал съм такова момиче до себе си... изневеряваше ми (с бившия си)и ми призна накрая... лошото беше че работех в София и живях при нея!!! стигна се до самозадоволяване, спахме разделени, и т.н.... Не се прибрах на родна територия защото исках да й го върна някак си (успях до определена степен) живях 2 месеца аванта, ядох аванта, бачках седмица и полувина за майка й и взех 400 лв от тях НЕ СЕ ЧУВСТВАМ ВИНОВЕН!!!

[SpOrTs_GiRl]

Не се притеснявай - с времето тези неща се изглаждат и надживяват. За мен всеки е имал или ще има подобна връзка, нали трябва да се научи на тези неща? Нали по някакъв начин трябва да преодолее точно тези си страхове? .. Няма човек, който да ги е нямал - освен, ако не си глупак или пълен непукист.

[onestar]

Случи ми се веднъж. Всичко беше толкова безмислено, толкова монотонно, че... както си говорехме подметнах, че ще е най-добре да се разделим и той просто се съгласи. Това беше и краят, сега сме на "здравей, здрасти".
Истината е, че докато бях с него се чувствах самотна, тъжна, не бях щастлива и нямаше какво да губя ако остана сама - чувствата щяха да са същите с едно допълнение - свободна.
Сега не съжалявам.

[Nich]

не си само ти и аз бях така няяяяяяяяяяяяякога отдавна слава богу само че не ме беше страх от самотата а просто знаех колко мъчителен ще бъде краят за мен.. иии бях права... но си струваше! хора, не си губете време, защото после ще съжалявате ;*

[Obsession]

Прекрасно зная какво имаш предвид, не се заблуждавай - смисъл няма. Съжалявам, че трябва да го кажа. Прекрати всичко това колкото се може по-бързо, само те ощетява ситуацията. Да искаш да се защитиш не е егоистично, мисли за себе си.
И, да, това далеч не е любов. Ако в момента не го съзнаваш - по-късно ще разбереш Успех!

[balu4ka]

"Нека не наричаме това мазохизъм,а страх, нерешителност, търпение, пасивност или дори апатия. "
Нека го наречем точно така ,ах дори сама го оосъзнаваш,по добре сам от колкото да си с някой и отново да се чувстваш така.С времето ще го забравиш ,време е да продължиш сама от колкото с човек който не те уважава...