Преминавала съм през абсолютно същия период като твоя... Той искаше да е навсякъде с мен, да знае какво правя всяка една секунда..и да, беше ужасно, но не го прекратих (поне не навреме).Не исках да го виждам, не излизахме, аз самата се чудех за какво да се скараме само и само да не го чувам.. знаех,че не е любов..то даже не беше и сигурност, а не знам и аз какво... просто мисъл, че не съм сама. И тази пародия (10 мес.) продължи докато не срещнах настоящия си приятел, което всъност ми даде мотивация и сила да оставя другия.. Не прави моята грешка. Аз сега съжалявам за изгубеното време с него..за пропиляната свобода.