Цитирай Първоначално написано от fenastz
Цитирай Първоначално написано от ScarletBite
Защото "добри, мили и възпитани" са добродетели, които най-често се срещат в една дама. На мъжете просто не им отива...

Привличат ме силни личности.Не обичам хленчещи и чувствителни момчета.Дори и да не са се разревали пред мен непременно, пак им личи... по обноските, по говора, по погледа... Не обичам да се опитва да се нагоди към мен или да ме впечатли.Не обичам да нямам предизвикателство пред себе си и да знам, че е достатъчно само да се усмихна, за да го накарам да прави каквото поискам.Не обичам да усещам, че е психически по-слаб или че моята компания го прави такъв.

А какво е правилното държание ?
Има ли универсално такова?
Това, което е правилно за мен, е грешно за друга.

Лично аз обичам да чувствам, че човекът срещу мен е уверен в себе си и е такъв, какъвто е - приел е недостатъците си и ни най-малко не се срамува или комплексира заради тях.Човек, чието излъчване казва "аз съм това и това, имам това и това, мога да ти дам това и това и търся това и това".Някой, който не се опитва да влиза в глупави готови модели за свалки, а действа импулсивно, с жар и страст, но никога прибързано.
Абе мъжкар ми трябва сега, писна ми да се занимавам с момченца