Темата за релевантността и достъпността на учебното съдържание се оказа най-жилавата медийна дъвка на последната седмица. Възмутени родители и объркани деца настояват за преосмисляне на приоритетите в образованието, за внимателно боравене с термини и за свобода от пренасищането с "ненужна" фактология.

На свой ред, ескперти и министри обещават реформаторско пренаписване на учебниците в търсене на евтин популизъм с наивната вяра, че все още може да бъде открита планетата Бу, където дечицата ще стават генийчета, изпивайки поднесената им в бутилка наука...

Не съм напуснала училище толкова отдавна, че да не помня, че такова недоволство не съществува от вчера. И че аргументите са почти уеднаквени. И че докато някои родители се тюхкат, че материята на дечицата им не е достатъчно смляна, други дечица всъщност...ъъъ...учат.

Четох най-различни дискусии по темата и искрено се чудех дали някои от родителите не ги е хванала амнезията, та не помнят, че са учили същите онези неща, за които дечицата им в момента се оказват неподготвени. Един родител се възмущаваше, че децата учели за количеството валежи, за климата, релефа и полезните изкопаеми - което съгласно неговото мнение, са отвеяни и ненужни неща. Предлагам да опростим тези тъпотии до две изречения: "На някои места пада повече дъжд, на други по-малко, някъде е топло, другаде е студено. Имаме планини и низини, и в техните недра се намират най-различни цветни камъчета". Чиста работа! Бегай на компютъра, мами...

Не сме ли си блъскали главите до припадък, за да научим за покритосеменните и голосеменни растения, малък и голям кръг на кръвообращение, фотосинтеза, ротации, интерференции, изпъкнали и вдлъбнати лещи, въглехидрати, кетони, доминантни алели? Гледаш, недоумяваш, пак гледаш, по-малко недоумяваш, па вземеш накрая та си седнеш на четирите букви и го научиш...Защо отрочетата ни да не могат?

Научното познание си идва с подходящата терминология и това е един важен и полезен урок. И в науката, както и в живота, нещата не могат да бъдат опростени дотолкова, че да не изискват усилие и активно участие от учещия се. Същото това дете, което не иска да си кълчи езика, повтаряйки "оцетен анхидрид" и се бърчи на думата "дискурс", може да ви изпее най-новата песен на лейди Гага (или още по-лошо, на Галена), наизустена за часове и да ви изнесе образователна лекция за даунлоудване, плъгини и фотошоп. Хайде да не ги жалим толкова, а?


Не им било интересно - че кой е казал, че на тези преди тях им е било? Как по друг начин ще се научиш, че светът не се върти около теб и далеч не всичко е розово, лесно или пък идва даром? Що за мечешка услуга правят на децата си онези родители, които ги галят по главиците с думите: "ооо, ти си супер, мами, вината е в тези, които ви карат да учите тъпотии"? Така утре всичко се превръща в "тъпотия", всичко се поставя под съмнение, авторитетът изчезва като понятие и на негово място се загнездват извиненията за лебедчетата в бележника и повдигнатите рамене: "амчи аз туй не го разбрах"...

Ta, проблемът изобщо не е в пренаписването на учебниците, а в прозирането на простата истина, че някои неща са каквито са и трябва да бъдат научени като такива. И в раздялата на амбициозният родител с илюзията, че от всяко дърво става свирка. Как пък един не се намери да каже: "ми толкова си може моето" или пък "мързи го"?
Има си една прекрасна теория за фундаменталната атрибутивна грешка, която преразказана в този вариант гласи: "Когато успея, е защото АЗ съм гений, когато се проваля обаче, вината е на всички останали."
Източник: http://frina.blog.bg/technology/2010...se-taia.503593

Пускам темата тук, защото съм любопитна какво мислят сегашните ученици и онези, които са завършили преди някоя и друга годинка и които не влизат често в "Училище и приятели".

Замислих се... сложната терминология и обемното и неправилно поднесено съдържание на учебниците ли е причината за слабите оценки и неграмотността на днешната младеж. Разбира се, не отричам, че в някои учебници има изписани невероятни глупости, които имат спешна нужда от корекция. Но необходимо ли е материалът да бъде опростен, необходимо ли е това, което се изучава да не е толкова задълбочено?

Или мързелът сред подрастващите доби небивали мащаби? По-добре ли ще бъде в училище да се дава лесно смилаема информация, която не изисква часове залягане над книгите и разбутване на сиво вещесто?