Цитирай Първоначално написано от Raybeez
Хммммм, това е до преподавател, защото моята учителка по литература искаше от нас да четем и разсъждаваме върху произведението, а критиката да ни е само източник на идеи или страничен поглед. Преписвачите и зубрачите ги мразеще и съответно ги оценяваше ниско, защото беше доста по-добре запозната с критиката и съответно даже можеше да каже кой "цитират"...
Това също е вярно. В 11 и 12 клас нямаше преписване и зубрене. Проблема е, не че един учител го изисква, а че системата допуска това.
Ясно помня, как в 10 клас ми се диктуваха по 1 страница разсъждения, които да запомня. Смисъл? Тази същата учителка обожаваше литературната критика и някакъв критик, които за едно ситхче от 4 реда бил написал 70 страници анализ.
Странното е, че примерно в анализите на Смирненски критиката може да види коренно различни неща според зависи от партийната принадлежност. Примерно Приказка за стълбата може да е критика към самозабравил се член на Партията, но може и да е съмнение в цялата идея. И кой е прав?
Лошото е, че литературата и историята в училище не са непременно свързани. Няма ги паралелите между историческите настроения (национализма в края на 19 век примерно) и творчеството на едни автори и тн.