Здравейте! Как сте?
Реших да пусна тази тема и да разбера има ли такива хора,освен мен...
Попадали ли сте в ситуация, в която имате човек до себе си, знаете, че не е за вас, но въпреки това сте с него? Нещата не вървят, караниците са 100% гарантирани, веселите моменти (ако изобщо ги има) бледнеят пред тях, а вие сляпо продължавате незнайно накъде. С времето губите желание за каквото и да било, затваряте се в себе си. ставате друг човек (апатичен, нещастен,тъжен дори) и не излизате от вас, дори животът ви ви изглежда някак безсмислен и провален. А човекът до вас се опитва всячески да ви ограничава и едва ли не ръководи...И въпреки това, страхът да не останеш сам някъде тайно, но настоятелно ръководи всичко това и ви държи на грешното място.
Нека не наричаме това мазохизъм,а страх, нерешителност, търпение, пасивност или дори апатия.
Благодаря за отделеното време.
п.с. Честно да ви споделя, понякога си мисля, че имам нужда от психолог, на когото да споделя в детайли и да ми даде съвет.