Проблемът ми е следният: Влюбена съм в едно момче (условно В.),с което се познаваме от много малки. Лятото неговата и моята компания доста се събираха и имах някаква малка надежда,че нещо би могло да стане... В неговата компания има едно момче,което познава една от моите приятелки също от бебе и се заформи спор,кой от двамата познава нас от по-отдавна. След целия спор В. каза усмихвайки се ,че и на 30 да стана все ще си бъда малката Веси за него. Според вас думите категорично ли означават че никога не мога да бъда нещо повече за него? Трябва ли окончателно да се откажа и от малката си надежда и да спра да мисля за него или да се боря и да му покажа че съм не само малката Веси ?
Аз все повече почвам да се навивам ,че момчетата са директни и няма скрито покрито при тях и че е време да се откажа , но все пак моля за съветите ви .Много ще са ми полезни и тези от мъжката част на форума