Какво е любовта – зъбобол на сърцето. /Автор:Хайне/

Истинската любов не може да говори, защото истинското чувство се изразява по-скоро с дела, отколкото с думи. /Автор:Шекспир/

Животът е цвят, любовта – мед от него. /Автор:Юго/

Раните на любовта, макар че не винаги убиват, никога не зарастват. /Байрон/

Любовта е огън, мъката –дим. Няма огън без дим. /Автор:Ж. Гюйо/

Любовта е най-мощната от всички страсти, защото напада едновременно главата, сърцето и тялото. /Автор:Волтер/

Живот без любов не е живот, а съществуване. /Автор:Максим Горки/

Само силната любов може да заглади дребнавите недоразумения, които възникват при съвместния живот. /Автор:Т. Драйзер/

Мъж, който говори за любовта, не е много влюбен. /Автор:Ж. Занд/

Гневът на влюбения не е продължителен. /Автор:Менандър/

Да обичаш дълбоко значи да забравиш за себе си. /Автор:Ж. Ж. Русо/

Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока. /Автор:А. Сент-Егзюпери/

Да умееш да обичаш значи да умееш всичко. /Автор:Л. Н. Толстой/

Да любиш и да бъдеш любим е най-великото щастие на земята. /Автор:Хайне/

Който не обожава недостатъците на тази, която обича, той не може да твърди, че наистина е влюбен.
/Автор:Калдерон/

Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие. /Автор:Лайбниц/


КАКВО Е ЛЮБОВТА



Питали ли сте се какво всъщност е любовта! А чувствали ли сте я истински! Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта, други - че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто капка вода, да имаш целия свят, а да искаш само един човек. Трети твърдят, че любовта е чувството, което си почувствал, когато чувстваш чувството, което никога до сега не си чувствал. И всички те са прави, защото няма точно описание за нея, тя не е наука, която подробно да се изучава, не е предмет в училище.

Любовта е нещо много силно, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е точно. Дали това е онази истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа, това да чувстваш болка, когато вдишваш, защото любимият човек не е до теб. Когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш как около теб е празнота, мрак, а само той е звездата, светлината и пътеката към теб.

Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него, дори да рискуваш собственото си щастие. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо. Тогава защо ни е нужна любовта, щом ни наранява? А може би го прави, за да се научим да обичаме истински и да бъдем силни, за да бъдем по-щастливи. Тя не може да ни убие, само ако се предадем напълно, но не се е появила за да убива, а за да ни прави по-силни и достойни да се борим, защото, както всичко останало в този живот, любовта е борба. Борба за щастие. А според вас защо сме дошли на този свят?

За да бъдем щастливи. И ако не можем ние, поне да направим някого другиго щастлив със своята любов. Защото истинската обич е способността да обичаш, дори и без да бъдеш обичан. А дали всъщност е така?



Какво е любовта... Какво ли не даваме за нея - мечтите си, вярата си, сърцата си...
Любовта е тази, която ни кара да жертваме себе си в името на онова така бленувано щастие. Любовта ни помага да опознаем себе си, вярно е, но и често въобще не можем да се познаем. Любовта е онова чувство, което ни завлича във вихара си от желания, а след това ни захвърля като останки от корабокруширал кораб...
Не искам да говоря за онази красива, истинска, споделена любов. Ще те запозная с любовта, която често пъти ние не виждаме - любовта, която се крие понякога само в един единствен поглед, изпълнен с толкова желания, че чак е трудно да си представим как едно малко сърце би могло да ги изпитва... Любовта, която живее може би точно до нас на съседната улица, любовта, която ни гледа от съседния чин, която съществува, за да е близо до нас и да ни дава надежда завинаги и по всяко време... Но, НЕ - ние ще отминем тази любов, ще я отхвърлим - разбира се, срам ни е, че някой може да обича, а ние стоим и чакаме рицаря на бял кон... Хм, сякаш той ще ни направи щастливи... Хайде, народе, побързай - погледни на отсрещната страна, подари една усмивка на човека до теб, имай смелостта да заобичаш, за да няма нужда някой да ти казва какво е любовта...



Подбрани колекции за любовта...