@YouDontKnowMe, това не са щастливи предсказания, това са обещания. Чисто и просто маркетинг, двете страни на договора си имат условия. Бог дава вечното право на блаженство на тези, които повярват в него, за останалите вечни мъки за телата им в езеро от огън... Съжалявам, но не съм подписвал никакъв договор (не съм кръщаван, което е по някакъв начин се води за своеобразно подписване на такъв), та следователно не мисля, че подлежа на подобен съд. За това обичам да споря, защото не се чувствам ангажиран лично към спазването на обещания, които никога не съм давал. Споря защото не ми се вижда справедливо, споря защото обичам да споря, но в никакъв случай не споря заради самият спор. Знам от личен опит, че не е хубаво да спориш с вярващи. Или ще ги убидиш, или ще ги отблъснеш от себе си. Първото го разбирам, все пак всеки, който е с различни убеждения, които по някакъв начин разклащаш и способстваш за нараняване на егото му (нещо, което всеки има) леко се засяга, но ако си бил достатъчно убедителен поне не се дистанцира от теб и приема и твоята гледна точка най-приятелски. Но за второто, при вярващите това е абсолютно. Те веднага се отдръпват от спора, винаги приемат гледната точка на своята вяра като абсолютна и не подлежаща на тълкуване. С тях дори да философтваш, не можеш да ги убедиш в нищо. Не можеш дори да ги убедиш, че крайната цел не е това действително да ги убедиш, а това да те изслушат и да приемат, че гледната ти точка, макар и различна, не е лишена от смисъл. Но за тях всичко, което е извън обхвата на разбиранията, които са приели за абсолютно решение на всяка своя неволя - вярата, са грешни и дори да те слушат, те просто не са настроени да я приемат. В това е основната разлика между нас и тях. Аз приемам техните истини за еднакво важни с моите, не обичам да си поставям повече важност, когато изразявам позицията си и винаги се старая да мисля малко по-разчупено, НО вярващите никога, ама абсолютно никога не приемат чуждата гледна точка. Гледат те, слушат те, но се страхуват да мислят върху това, което им казваш. Сякаш ще нарушат договора, който са сключили с Бог (своеобразното му подписване, когато са били кръщавани), ще бъде нарушена някаква клауза от него, ако случайно са съгласни с думите ти. Премълчават го естествено, дори не искат да го изговорят "може би си прав/а". Поне биха могли да си кажат искрено това, което чувстват, а не това, което им се налага да повтарят и заучават до степен на тотална промивка на мозъците им. Защо никой вярващ не изразява лична позиция на тема вяра? Защото личната позиция не е от значение, научени са да вярват в подготвената им формула в първоначалният договор между тях и Бог, че всякакво нарушение на каквато и клауза от него, а най-важната из между клаузите - съмнението, би ги вкаралo в Ада. Толкова ли са полирани мозъците на вярващите, че да изпитват страх от логиката, трохичката съмнение...??
Е, да. Не се учудвам наистина. Контактувал съм с вярващи, специално пък за евангелистите/"протестанти" (както е в заглавието на темата). Та за мен това си е чисто промиване на мозъци. (няма да разказвам много за това как и с кой съм се запознал и т.н. - това ако нататък се случи някой да ме попита или да се заинтересува...) Накратко Първото им задължение като встъпване във вярата е да се помолят поне няколко пъти на ден по половин час за това, че вярват в светото писание. "вярвам, че Исус е истината, пътят и живота"... После да разкажеш какви чувства и мисли са те "посетили" при това. Самите молитви нямат подготвена формула, важното е да "общуваш" с Бог със свои думи. (Да - опитах - за 1-2 минути колкото да се вкарам във филма ) ... Ама как накрая да не си самовнушиш, че това е истина след като си отделил толкова много време... Всъщност крайната цел е наистина да се индоктринираш чрез упражнения, да повярваш безусловно на ВСИЧКО. А, вярвайте ми ( ) , в това има ефект. Не случайно имаше 1 доста хубава мисъл (на Гьобелс май) "Една лъжа повторена около 1000 пъти накрая става истина", а наистина това важи и в този случай. Отдадеш ли се на доктрината, много трудно можеш да се отделиш от измамното усещане за застраховка, че ще имаш вечен и блажен живот.
Ох, знам, че отново се отклонявам от темата, не е важно дали това, което казвам е обективно, то със сигурност не е абсолютно такова. Просто изразявам каквото мисля и не го правя на пук, просто ей така заради самият спор, а защото действително си го мисля. Не ме е страх да го кажа. Още повече, че дори и да е така, вярващите по-горе в темата вече се изказаха, че гориш според степента на греховете си, нали така @Naman? Аз не чувствам, че има за какво да горя, дори всичко това да е реално, защото моралът ми е сходен с този на Християните например. Не убивам, не изневерявам... Не преча на никое човешко същество да е свободно в рамките на неговото пространство, там до където се простира неговата свобода и започва моята. Несъзнателно съм добър, но не защото съм накаран, а защото просто така го чувствам, че е редно. Много от Християните си мислят, че атеистите или агностиците просто не са съгласни с нещо, на което учи Христос, но това далеч не е така. Не, че ние не сме съгласни с нещо, напротив. С всичко сме съгласни, религията не учи на нищо лошо, просто нашият морал не е условен. Не вярваме защото не приемаме буквално Библията, но не сме далеч от ученията й. Никак даже! Бил Гейтс например е атеист, но това не му пречи да има Християнски морал, направил е дарения за над милиарди долари и то не с цел да си закупи място в Рая. Просто го е направил. Без условия. Дори на децата си е завещал единствено по 10 милиона на глава, а всичко след смъртта му да бъде дадено за благотворителност... Но не е нито Евреин, нито Християнин, нито Мюсюлманин, нито отдаден на източната философия или нещо от сорта. НО, прави много повече от колкото някои Християни в името на доброто. Не прави нищо в името на някакъв вид съвременна интерпретация за индулгенция и право на място в обятията на Бог, прави го само в името на Доброто. А Бог е нещо добро, нали? Но Бил ще гори в ада защото дори да е живял с Християнски морал, какъвто Исус е завещал, не е повярвал в самият него и неговото същестуване. Та питам, защо ако имаш Християнски морал да речем, пак ще си съден, само защото си бил по критичен към приказказките за чудесата на Исус? Не е ли по-добре да вярваш именно в доброто послание, а не в това, че сичко е буквално? Питам?