НЕ ми е само за това...Опитвам се да помогна на всяко животно ,но засега съм помогнала само на едно истински...Опитвам се и искам да помогна,да направя едно добро дело,но накрая всичко се обърква и аз пак страдам....Гадно ми е...Никой не ме разбира...Свикнала съм..Питам се защо обаче... Защо трябва всичко да се проваля...Защо трябва някой уж да ги взима ,за да ги гледа,а после да ми пише,че ги е убил,изгонил и тн... Защо трябва да страдам сама и никой да не ме разбира?Защо винаги си казвам,че животът продължава и трябва да продължа с усмивка,а някъде дълбоко в мен страдам?Защо?И като се замисля вредя и на живеотните които имам...Не се грижа добре за тях,но връщане назад няма..Колко пъти съм си мечтала животът да спре замалко и да оправя всяка бъркотия и всички на които съм навресила да си живи и здрави,а не убити от осиновителите им или изхвърлени пак,но на непознато място...