А за останалите, които искат още:


-6-


-Знаеш ли какво, Андрей! До гуша ми дойде от теб и от твоето разклатено его! Ако си мислиш, че аз отново ще съм тази, която да го „укрепи” – не си познал. – Казах ти да спреш да ми досаждаш! – говореше разпалено Анелия и стискаше с все сила телефона си. Беше бясна на Андрей, задето обърка всичко точно, когато двамата с Виктор бяха на прага на нещо красиво и истинско.
-Нима ти досаждам? Мислих, че вниманието, което ти отдавам ти е твърде приятно! –самонадеяно отвърна той.
-Андрей, ти си ужасен! Нагъл, нахален егоист и подлизурко! Отвращаваш ме!
-Благодаря ти,Ани?! Думите ти са мелодия за ушите ми. Кажи ми какво толкова направих, че си ми така ядосана?!
Андрей знаеше, че равният му, хладнокръвен тон още повече ядосва Анелия. Въпреки това се забавляваше. Харесваше му, когато Ани беше рязка. Винаги беше харесвал момичета с характер, които знаеха как да отстояват правотата си.
-Казах ти вече, не искам да ме търсиш, а ти правиш точно обратното!
-Какво да направя, искам те отново до мен….
-Никога!
-Защо?!
-Андрей, престани! Провали вечерта ми!
-Така ли? Да не би да имаше среща?
-Може би!
-С кого? – сухо попита момчето.
-Не е твоя работа!
-Отговори ми, Анелия!
-Не ми казвай какво да правя, за да не ти кажа къде да идеш!
Раздразнението му след тези думи достигна връхната си точка.
-С онзи Виктор, нали! Как може да го харесваш! В моите очи е един нехранимайко.
Ако сега изпуснеше нервите си, Анелия рискуваше да се принизи на нивото на бившия си приятел и двамата да се скарат още по-жестоко.
-Едва ли някога ще срещна по-голям нехранимайко от теб. Приятна вечер, Андрей! – спокойно отвърна тя и му затвори. Знаеше, че той няма да се обади повече, поне не през следващите няколко дни. Тя бе засегнала мъжкото му честолюбие, а знаеше, че Андрей бе твърде чувствителен на тази тема. Доволна от постъпката си и гордееща се със себе си, Анелия се отпусна в креслото и пусна телевизора. Мислите й я принесоха при Виктор. Как ли се бе почувствал след случилото се и защо тя винаги грешеше щом станеше въпрос за него. Осъзна, че винаги го е наранявала, но защо сега тя остана наранена от думите му? Усети, че с нея става нещо, което тя самата не можа да си обясни. Докосванията и ласките му й бяха така приятни и тя искаше да ги почувства отново, желаеше да впие жадно устните си в неговите, да е с него.Въпреки това Андрей все още я объркваше, защо дявол да го вземе не можеше да се откаже от него?! Ядът, който изпитваше към него прикриваше дълго стаената й страст, която Андрей отключваше всеки път, в който се доближи до нея. Анелия се мразеше заради това, че не знае какво точно иска, никога не и се беше случвало, смяташе го за подло и долно. Знаеше, че трябва да направи нещо, но бе толкова объркана, че не можеше да вземе правилното решение.

Засега съм до тук. От доста отдавна не съм писала, просто защото не ми остава време.