Учениците на Кирил и Методий биват наричани продължители на делото
на двамата братя. Това означава да пренесеш през бурите на времето
идеите, духовния замисъл на интелектуалното и нравственото отдаване на
Солунските братя. Продължителят създава условия, в които идеите да
получат своята истинска социална реализация. С това се занимават Наум,
Климент и Константин в България. Чрез своите дела те съхраняват завета
на първоучителите, разгръщат потенциала му, демонстрират способността му
да изгражда един нов свят. За учениците азбуката и славянската
книжовност са именно основите, върху които да се гради бъдещето.

Огромно е значението и конкретните резултати от пристигането и
дейността на учениците в България. Най-общо те служат на българската
държава, на словото и православната църква. Тяхното дело в България
можем да определим като подвиг.

Учениците участват активно в укрепване устоите на българската
църква. Климент и Константин получават църковната длъжност епископ, като
заменят гръцкия архиепископ. Константин е първиятпреславски епископ, а
Климент е епископ на областта Велика.

Така отварят пътя на вярващите към църквата и ги привличат към божието
слово.

Учениците разпространяват и утвърждават славянската азбука.
Поставят основите на старобългарския книжовен език.

Климент, Наум и Константин съддават произведения свързани с новата
вяра и с нуждите на църквата – похвални слова, канони, служби и други.

Те извършват мащабна преводаческа дейност, с която отварят прозорец
към свена за българите. Дават им възможност да се докоснат до знания на
родния им език.

Учениците създават славянски книжовни центрове в Плиска, Преслав,
Охрид. Превръщат манастирите в средища на книжовен живот.

Делото на продължителите стимулира за укрепване на верското и
културното самосъзнание на народа и за неговото единение.

Константин, Климент и Наум са изключителни културни посредници в
историята на средновековна Европа.