Има нещо такова. Но не бих го нарекла проблем, а възприятие на нещата. Като начало докато си обвързан с човек, който харесваш малко или много, започваш да изпитваш ревност.
Ревността е нещо много излишно. Тя никога не води към добро. Това чувство те изяжда от вътре, притесняваш се, мислиш за това постоянно. Избягвай я колкото е възможно повече.
Второто нещо, което дразни много, е едно качество на мъжете да не могат да вършат две неща едновременно (или индивидите, които могат са рядкост). Той може много да те обича, често да си мисли за теб, но ако денят му се е очертал натрупан със задължения, може изобщо да не се сети да ти звъне или пише. Сеща се за това чак след като се освободи от задълженията си (жените не сме така, ние може едновременно да бършем прах и да мислим за него, да пишем доклад и да мислим за него). Та и тук решението е само с компромис. Няма как да променим мъжката природа, колко ли жени по света се опитват, е, не се получава.
Такива и много други малки ежедневни примери, които ако си по-чувствителна и им обръщаш внимание, те правят тъжна. Т.е тъжна си докато си обвързана.
Извод: Влагай по-малко чувства в нещата. Докато си с него, наслаждавай се на всеки момент заедно, избягвай спорове за малки неща И в момента, в който затвориш вратата след него, окупирай съзнанието си само с теб, с твоите задачи и проблеми, твоите приятели. Бъди хем негова, хем запази свободата си. Това е решението. Ако се вкопчваш във всеки твой следващ приятел и обръщаш внимание на подробностите, винаги ще си нещастна. Затова усмихвай се повече, дай свобода и на него (когато следващият почука на вратата, засега се наслаждавай на свободата си), и на себе си и изживявай миговете и с него и без него като безценни.