Цитирай Първоначално написано от MakeMeLaugh
Защо винаги задаваш само въпроси без никакви отговори?
Защо те интересува?
Като разбереш ще откриеш нещо велико, което ще промени всичко ли?

Хората не обичат да мислят, изглеждаш ми удачен пример

Виж, момичето се е замислило все пак, което говори добре за нея, независимо дали тя самата има отговор на въпросите си.
Самият факт, че такова нещо е провокирало ума й, мен ме впечатлява.
Браво, Щрудел.

Красотата според мен идва от нагласата. Един оптимист, вървейки по пътя си, ще забележи сивия камък и той също ще му се стори прекрасен, както и пеперудата, която е видял по пътя си. Например.
Както и любителят на природата, като гледа клипа за паяка, който ти спомена, ще въздъхне и максимално ще се накефи, това ще му се стори приятна гледка, за разлика от много други хора, които ще асоциират насекомото с разни си техни неща, най-често негативни

Просто има дни, в които прашния път, по който вървиш ти се струва прекрасен, личен ако щеш. Това е за по-творческите личности, естествено. Сигурно на някои от вас се е случвало.
Но не се надявай някой прагматик да те разбере. Просто то си е до нагласа, емоционалност. Има дни, в които се събуждаш и целия свят ти се вижда красив. Зяпваш в някоя ръждясала катерушка, която не си забелязвал досега, и търсиш в нея едва ли не екзистенциалния смисъл .. *въздъх*. Но туй си е за по-романтичните хора

За мен няма грозни хора, много често съм го казвала. Е, има, докато все още не значат нищо за мен. Ще излъжа ако кажа, че не определям хората като грозни в много случаи, но съм напълно наясно, че те ще спрат да са грозни за мен, ако ги опозная.
Така че - въпрос на отношение.
Бившият като го видях за 1ви път ми се видя малко, смешно човече. Като го обикнах стана най-красивото момче за мен.
И други примери... много хора са ме отблъсквали на едно повърхностно ниво, но след време усмивките им стават най-хубавите за мен, те самите ми стават много мили, сладки.
Това е предимството?* на човека, може да пренебрегва "добрите гени" в името на чувствата.
Не ми казвайте, че нямате грозни приятели, които поради отношението си не виждате като грозни. Изобщо не забелязвате къв е носа им, чепа им или някоя там пъпка, изкривеност и т.н. Те се превръщат в друга личност за вас; тях като ги видите да седнат в автобуса не си казвате "Какъв грозен човек седна", а си казвате "Я, приятелчето ми". И тъй де.


Да живее романтиката - паяк, който носи малкото си е сладка гледка ;P<3


*не съм сигурна всъщност дали е предимство, много се замислям даже, но си е факт.