Здравейте , надявам се че това е най-правилния раздел за моя проблем. Става въпрос за моята най-добра приятелка, на която много държа и поради това се тревожа. Накратко, 8ми клас сме, ново /вече не чак толкова/ училище. По Коледа, тя се запозна с едно момче от съседния клас. Това стана чрез друга позната, по скайп. Моята приятелка е доста срамежлива иначе, но това момче я предразполагаше и я подтикваше да му вярва и да се доверява. Той е от типа момчета "свалячи", които си имат и приятелка, но и "въртят" по още няколко познати, доста популярен и с много приятели, на външен вид нищо особено, но с огромно самочувствие и надменен. С две думи.. напълно неподходящ за нея, след като тя е толкова добра. Но като всички други на нейната възраст, иска да се почувства желана, да получава внимение от момчетата. Да спомена..никога преди не са я закачали,харесвали, не е имала приятел, според мен защото характерът и е доста труден и на пръв поглед изглежда толкова студена, безчувствена, има доста неща, нередни, но иначе е хубавица. Та тези месеци, тя му е споделяла, говорили са си за любов, той като е научил..харесал я е и я набелязал за поредната бройка. Ласкае я с комплименти, тя ми споделя, и казва че не и е приятно изобщо, но аз не мисля така след като продължава. Междучасията той я закача,докосва я леко неприлично. Това не е моя работа, нито ревнувам, не смятах да и се бъркам, въпреки това я съветвах от време на време, че не си подхождат, той ще я нарани, но тя отрича каквото и да било..че се интересува, че и допада, но какво тогава прави с него..?!. Напоследък, откакто нещата станаха сериозни тя сякаш забравя за мен, а допреди бяхме като неразделни. Рядко се сеща за мен, не ме подкрепя вече, постоянно е разсеяна и говори и мисли само за това момче. Всеки ден се караме, тя отначало се натъжава че така се чувствам, след като и споделя, чувства се виновно, извинения..Но всичко отново се повтаря след като сподели че отново и писал или нещо напарвил. Не мога повече така. Сега не знам..дали да оставя да отмине, да я нарани, тя да си седне на дупето..или да и поставя нещо като ултиматум, което би било жалко и ще я отдалечи от мен, или да не и обръщам и аз внимание, да гледам собствените си интереси и да чакам..дали един път ще се сети да ме потърси.. Страх ме е,че ако се отдалеча, ще се случи обратното и тя ще престане да ми е близка..но така няма ли наистина да проверя дали държи на мен..? И аз нея, и тя мен много ме обича, или поне така беше преди… И още нещо, има брат-близнак, който си няма на идея какво става..Детинско ли би било да му споделя, той много се грижи за нея, и той да и налее акъл по някакъв начин..?!